Със своите фрагментирани, метафизични и меланхолични истории, преведени на над 25 езика, Георги Господинов отдавна прославя страната ни. Той обаче е не само най-превежданият съвременен български автор - той е единственият български писател, който може да се съизмерва със световната литература днес. И фактът, че спечели Букър с романа си "Времеубежище", го потвърждава недвусмислено.
"Честит празник, честито чудо на езика", каза на български Георги Господинов в навечерието на 24 май, докато взимаше престижната си награда на церемонията в Лондон.
Георги Господинов продължи на английски, като благодари на организаторите, на преводача Анджела Родел, на своите читатели и на "Жанет-45", които издават книгата. Той нарече "Времеубежище" едновременно "политическа и човешка книга".
"Това е задълбочена работа, която изследва много актуален въпрос: Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат? Георги Господинов успява чудесно да се справи както с индивидуалните, така и с колективните съдби, и именно този сложен баланс между интимното и универсалното ни убеди и докосна", бяха думите на председателят на журито - френската писателка Лейла Слимани при награждаването.
Не можем, а и не искаме, да скрием, че това огромно признание и отличие на Георги Гоподинов, искрено ни зарадва и ни накара да изпитваме чистосърдечна гордост. И то така, сякаш международното му признание е наше лично. Може би защото "Времеубежище" е сред любимите ни негови книги.
Романът разказва за клиника на миналото, която предлага експериментално лечение на Алцхаймер, но всъщност дава спасение за тези, които не могат да приемат настоящето. За да се задействат спомените на пациентите, тя пресъздава атмосферата на отминалите десетилетия до най-малкия детайл. Когато вестта се разпространява, здрави хора започват да търсят убежище в клиниката, за да избягат от ужасите на съвременния живот.
Да, "Времеубежище" е болезнено актуална и безкомпромисно докосваща. Това е роман, който вълнува. И не, тук не става дума за политическата част на книгата, тъй като "Времеубежище" предлага гледна точка към съдбата на страни като България, които се оказват в сърцето на идеологическия конфликт между Запада и комунистическия свят. Става дума за това как Георги Господинов по изключително човешки, но и виртуозен начин припомня най-важните неща от живота.
Защото той знае как да ни разкаже една история така, че тя да ни удари в сърцето и така трайно да се настани в съзнанието ни, че седмици наред да мислим за нея, да съпреживяваме, да разсъждаваме, да се връщаме, за да търсим още и още скрит смисъл.
Да не споменаваме, че това е толкова изненадващ пробив за нашия "малък език" и въобще тази част от континента, слабо представена по принцип на международния книжен пазар.
"Времеубежище" всъщност успя да го постигне немислимото, поради няколко причини. Tова е на само първа победа на Букър, но и първата ни поява на тези награди въобще.
И както написа поетът Иван Ланджев малко преди награждаването: "Сега ми се иска да се случи нещо съвсем просто и естествено: точно този успех на български автор да събуди автентично чувство на национална гордост, точно той да ни обединява - вместо популистките крясъци на политическите опортюнисти."
И "Времеубежище" постигна точно това. Успя да ни обедини. И ако една книга, ако един писател, може да обедини хората и да предизвика такъв възторг, значи наистина ни чака светло бъдеще. Или поне така се надяваме.
