Като един напълно отдаден на професията актьор, Владимир Зомбори има зад гърба си редица роли в театъра и в киното. А откакто се излъчва и сериалът "Вина", чийто втори сезон върви в момента по БНТ1, го гледаме и в главна роля на малкия екран.
От големия екран познаваме Владимир Зомбори от филми като "Игра на доверие", "Дъвка за балончета", "Миграцията на паламуда" и "Сърцето на машината". И както списъкът с ролите му в киното нараства, така се трупат и тези в театъра - като част от трупата на Малък градски театър "Зад канала" от 2011 г. насам, актьорът играе в повечето им постановки.
Всъщност, именно сцената е това, което привлича Владимир към театралното изкуство още като малък. Случва се покрай образованието му в гимназията за сценични и екранни изкуства в Пловдив, където учи сценография и често ходи на театър. И въпреки че от дете има таланта и да рисува - и дори първоначално се подготвя за архитект, интересът му към актьорството все пак надделява.
"Винаги ми е било интересно превъплъщаването в различни образи, влиянието върху хората по такъв особен начин през формата на театъра", казва Владимир. И все пак, решението му да кандидатства в НАТФИЗ е доста спонтанно. След това обаче повече не поглежда назад.
Днес за Владимир най-важно е един актьор да присъства абсолютно достоверно в образа си, независимо дали става дума за работа на снимачната площадка, или на сцената. Значима роля за самия него имат и честността, искреността и абсолютната вяра в изграждането на образа. "Тогава хората ще ти повярват, независимо дали те гледат на сцената, или на екрана."
Въпреки че повечето му роли досега са все положителни, той издава, че след "Игра на доверие" отново би изиграл "лошото момче". Но колкото и далечен от него да е персонажът му от филма - Камен, той все пак не е най-трудният в кариерата му.
Най-голямото предизвикателство досега се оказва Ковачки от "Сърцето на машината". Там той почти няма текст, но присъства през цялото време. И понеже снимките на филма се случват след известно прекъсване - и то сред абсолютно звезден състав, притеснението си казва думата.
Но определено една от най-харизматичните роли на Владимир Зомбори е в сериала "Вина". И вече втори сезон е Филип - мъжът, който скоро след завръщането си в България се захваща с амбициозната задача да възроди семейната винарна. А първото нещо, с което Филип привлича Владимир, е неговата прикритост.
"Загубата на детето му сякаш определяше целия му характер. Но общуването с жена му, с хората около него, изобщо цялото това бягство от случката в миналото и как той намира пътя си оформят една голяма парабола за героя. Той много се промени дотук", допълва актьорът.
Снимките на епизодите от втория сезон на "Вина", който гледаме в момента, са приключили още миналата година. А скоро след края им Владимир се захваща със следващия си проект, който със сигурност е по-различен и специален от всичко, което е правил досега - "Заклеваш ли се в децата?", чиято премиера беше по-рано този месец.
Специалното идва от факта, че в "Заклеваш ли се в децата?" той си партнира на сцената с партньора си и в живота - Весела Бабинова. В пиесата двамата играят двойка - мъж и жена, които са колкото влюбени един в друг, толкова и суеверни. Затова една вечер се заклеват в името на децата си, че ще си бъдат верни за десет години.
За разлика от героя си Ален, Владимир Зомбори изобщо не е суеверен човек. Никога не се е впечатлявал от факта, че е живял на номер 13 в Пловдив, нито пък се е притеснявал, когато черна котка му мине път. И колкото и някои негови колеги да спазват определени ритуали преди представление, той признава, че няма такива.
Друго, с което двамата с Весела Бабинова се отличават от двойката, която играят в постановката, е чувството за хумор - според него двамата с Весела са много по-забавни. Което обаче не трябва да ни оставя с впечатлението, че "Заклеваш ли се в децата?" няма смешни моменти. Напротив, освен че ще ни оставят без дъх от смях, след представлението Владимир и Весела ще ни предизвикат и да поразмишляваме за силата на думите, съмненията и доверието в човешките взаимоотношения, и дори съдбата.
Какво е да си на сцена с партньора си и в живота?
Много е лесно, защото се познаваме много добре и си имаме много голямо доверие. А когато имаш доверие и на човека до теб на сцената, си много по-свободен да действаш и да работиш с лекота. Надявам се да можем да си партнираме и в нещо по-обемно на екран.
А двамата критикувате ли работата си, давате ли си съвети?
Да, даже до последния час преди премиерата на представлението с Весела си казвахме неща, които сме забелязали при другия и мислим, че може да се подобрят. То е все едно да имаш още един чифт очи, които те наблюдават, но са извън твоята глава.
Препоръчайте ни няколко съвременни български постановки, които да гледаме?
Неслучайно по "Заклеваш ли се в децата?" работихме с режисьора Крис Шарков. Последните пъти, когато с Весела бяхме на театър, гледахме две негови постановки, които много ни въздействаха и развълнуваха. Едната е "Частици жена" в Народния театър. Другата е "Непоносимо дълги прегръдки в Топлоцентрала. "Това не го казвай" с режисьор Явор Гърдев и Теодора Духовникова и Захари Бахаров в ролите също си заслужава да се гледа. Отдавна не се бях смял така. Много стилно представление, със страхотно чувство за хумор. Текстът е на същия автор, написал "Заклеваш ли се в децата?"
Освен на малкия екран, къде можем да ви гледаме този театрален сезон?
В "Премахни от приятели" - една много приятна британска комедия. Също и в последното представление, което имаше премиера в Малък градски театър "Зад канала". Казва се "Хайде да се трепаме" и е на режисьора Теди Москов. Там имам един много интересен, абсурден и дълъг монолог. С него човек определено може да се позабавлява.
