Вероятно повечето хора познават Весела Бабинова от ролите й във филми като "Вездесъщият" и "Снимка с Юки", или пък от телевизионните сериали "Мен не ме мислете" и "Денят на бащата". Истината обаче е, че забележителният й актьорски талант проличава още с първото ѝ излизане на театралната сцена.
Никога няма да забравим дебюта й в Народния театър през 2012 г., още докато е студент в НАТФИЗ. Тогава тя изигра Лебедушкин - млад войник, който една сутрин се събужда като жена, в пиесата "Нощна пеперуда" на Пьотр Гладилин. Блестяща роля, превърнала се в причината от онзи момент нататък да ходим по-често на театър в желанието си да гледаме някой като Весела. Някой, който изгражда образ на сцената с толкова хъс, финес и лекота. Образ, който съвсем заслужено й носи Аскеер за изгряваща звезда.
Следват куп постановки в различни театри и още напълно заслужени отличия. А Весела продължава да е все така неповторима.
Доказателство за това е и първият й моноспектакъл "Пистолет в торнадо", който ѝ спечели номинация за тазгодишните награди ИКАР в категорията за водеща женска роля.
Но специалната връзка на Весела с филмовото и театрално изкуство се ражда още в ранното й детство. Искрата на тази любов разпалва баба ѝ Мария, която я води редовно я на кино, я на някоя постановка. "После, когато пораснах, голямо влияние върху решението ми оказаха спектаклите на Александър Морфов", спомня си Весела.
А веднъж разпалена, тази искра продължава да гори с нова сила - и от вълнението ѝ от срещата с публиката, и от срещите със страхотни актьори. От колегите си с удоволствие би споделила повече екранно време с Иван Бърнев - двамата са играли в театъра, срещали са се за съвсем малко и пред камера, но за Весела би било страхотно да работят повече време заедно, защото го намира за прекрасен партньор.
Що се отнася до страстта към самата актьорска професия, Весела не смята, че има роля, която може да ѝ омръзне, защото вярва, че ако нещо ни отегчава така лесно, може би не е нашето и просто трябва да потърсим друго.
Източник: Фотография Стефан Щерев
Може би в именно в търсене на разнообразие, Весела научава и владее четири езика. Един от тях е италианският, за който казва, че й е като майчин. "Това е излишна подробност, вероятно. Аз обичам да се затрупвам с такава информация. Хората по-добре да не следват моя пример", с усмивка споделя актрисата.
Весела възприема себе си като весела, внимателна, сърдечна - защото "това е чистата истина". Не крие, че ѝ липсва повече време за четене, което към момента не е толкова, колкото ѝ се иска. Освен това обича да пътува и напоследък с мъжа ѝ Владимир Зомбори се насочват в посока опознай България малко повече.
Именно с Владимир Зомбори наскоро Весела гледа и "Капоти" - американско-канадски биографичен филм от 2005 г. на режисьора Бенет Милър с участието на вече покойния Филип Сиймор Хофман. Това е и един от последните филми, които е гледала и истински я е впечатлил.
И двамата с мъжа ѝ намират за огромен пропуск, че му отдават нужното внимание чак сега, защото по думите на Весела, Хофман прави страхотна роля в една интересна, леко зловеща история. И въпреки че не е особен фен на творбите на Труман Капоти, филмът я кара да си купи романа "Хладнокръвно", за чието написване става дума във филма.
Ако оставим настрана филмите и се върнем към театъра, Весела с две ръце ни съветва да не пропускаме постановката "Пате пате гъсок" с режисьор Зафир Раджаб в НАТФИЗ.
"Млади, талантливи студенти, разказващи история с целия плам и хъс, на който са способни. Заразяващо е и си струва да се гледа", смята актрисата.
Ние пък сме убедени, че си струва да я гледаме в моноспектакъла "Пистолет в торнадо", където Весела се превъплъщава в ролята на Анджела. Историята ни среща с една жена от малък град. Докато се крие в мазето си в очакване да я връхлети торнадо, тя предава случващото се на живо в социалните мрежи.
Сюжетът е тясно обвързан с Хамлетовия монолог "Да бъдеш или да не бъдеш" от едноименната Шекспирова пиеса. Автор е Лорън Гъндърсън - един от най-продуцираните драматурзи в САЩ от 2015 г. насам. Режисьор е Васил Дуев - Тайг, сценографията и костюмите са сътворени от Елис Вели, а музиката е дело на Антони Рикев.
Колко време имахте, за да се подготвите за образа на Анджела и имахте ли трудности?
Репетиционният процес беше точно един месец. Трудността беше единствено в ужаса от това, че ще бъда сама на сцената.
С какво ролята беше предизвикателство за вас?
Именно с това, че няма да имам партньор и каквото и да става, ще трябва да разчитам само на себе си.
Източник: Фотография Стефан Щерев
Какво беше първото, което ви грабна в образа и ви държи и до този момент?
Това, че тя умее да разсмива хората.
А какво харесвате в Анджела и какво не харесвате?
Харесва ми, че проявява чувството си за хумор в кофти ситуации. Не ми допада, че лъже малко повече, но предвид обстоятелствата ѝ е простено.
По какво Анджела си прилича с Весела и по какво се различава?
Прилича си по смешките, с които печели хората на своя страна, а се различава по това, че тя не преследва целите си от страх.
Какво предстои оттук-насетне?
Живот и здраве, филм, сериал, а може би и още нещо. Междувременно може да гледате "Пистолет в торнадо" на 2 и 26 март в "Theatro отсам канала".
