"Трябва да опиташ да сбъднеш мечтите си. Никога няма да успееш, ако не направиш поне една крачка по пътя към тях. Няма гаранции за успех, но ако не опиташ, никога няма да успееш." Думите на Виолета Иванова са валидни за всеки един човек на планетата независимо с какво се занимава.
Особено въздействащи са обаче на фона на постижението на самата Виолета - първата жена в света, обиколила пет континента сама на мотора си Harley-Davidson. Мечта, която е осъществена на висока цена: "Платих с една счупена китка, счупена челюст, 20 кг по-малко и месеци, далеч от семейството и дъщерите ми."
Дали съжалява за тези жертви обаче? Разбира се, че не. Виолета, позната в мото средите и като Holy Moto, е човек, който с часове може да говори както за мотора си Борис (да, той си има име, но за това по-надолу) и приключенията им, така и за това колко е важно всичко, което постига, за жените-мотористки, за жените и момичетата въобще, както и за двете й дъщери.
Макар да кара мотор едва от 2011 г., първото й соло пътуване е четири години по-късно и е посветено на женска кауза - превенция на рака на гърдата. "За един месец изминах 10 хил. км през 10 държави и разбрах, че обичам да пътувам сама."
Малко след това Виолета основава българския клон на WIMA - най-голямата международна организация на жени-мотористи в света и участва в проекта Global Women Who Ride. Докато през 2018 г. не се ражда идеята за обиколка на света на мотор.
Противоположно на това какво си представят хората за нея обаче, Виолета прекарва малко време на мотора за година - средно около два месеца. "През останалото време съм майка, домакиня, президент на Международната организация на жените-мотористи, опитвам се да правя малък бизнес, а отскоро и да пиша книги."
Магистър по психология, тя има над 15 години кариера в областта на човешките ресурси и все още организира мотивационни семинари за служители на различни компании. "Обичам да готвя, прекалявам с чистенето, обожавам кучето си Рей, правя домашно сладко и докато живеех във Франция ме бяха обявили за най-добрия майстор на сладкиши в околността. Не е трудно да съчетаваш мечтите с живота си, просто трябва да намериш баланса между ежедневните задължения и постигането на големите цели."
Преди броени дни стана първата жена в света, пропътувала пет континента на Harley Davidson. Какво значи това постижение за теб?
Плаках, когато пресякох границата между Гърция и България, защото това беше последната граница в това епично пътешествие, продължило девет месеца, но струвало ми четири години. Успяхме - аз и Борис, въпреки всички трудности, препятствия, недоверие, дори откровени опити да ни откажат от мечтата. Успяхме, защото вярвахме, че е възможно и че всичко е въпрос на упорство.
Какво означава постигнатата мечта за мен? Означава, че мога да постигна и следващите си мечти. Щом успях в това невъзможно според мнозина начинание, няма какво да ме спре, освен смъртта. А аз съм я приела още преди пет години, когато реших, че ще обиколя света с мотор сама. Приех я като нещо не просто възможно някога, а като нещо, което може да ми се случи днес, утре, всеки един момент.
Реших обаче, че предпочитам да умра, преследвайки мечтата си, отколкото да живея в празни мечтания. Не съм се възгордяла от постижението си - знам, че е такова, но знам и че имам още много да уча, още много да мечтая и още много да дам от себе си на семейството, мото общността, обществото като цяло.
Моторът ти си има име. Как се появи тази идея и защо точно Борис?
Всички мои мотори си имат имена. Първият беше Мъри, първият ми Harley-Davidson се казваше Хари, а Борис... Борис си е вечно мой. Кръстих го така, защото харесвам името и, ако имах син, сигурно щеше да се казва Борис. Но аз имам две дъщери и кръстих мотора си така. А другата част от историята е, че майка ми си няма внуче на нейно име и така има поне някой, който носи буквата й - моят любим мотор.
Как би описала само с по няколко думи какво е да караш в Австралия, в Азия, в Европа, в Северна Америка и в Южна Америка?
Сложна задача! Австралия - всичко се опитва да те убие, Азия - най-сериозното обучение в мото умения, Европа - култура и забавление на пътя, Северна Америка - различна от всичко друго, Южна Америка - любов и предизвикателство за тялото и духа.
Значи ти остава Африка? Планирала ли си обиколка там и как би се подготвила за нея?
Африка е най-предизвикателният за мотористите континент. Не съм планирала още нищо сериозно - маршрути, логистика, но знаех, че трябва да съм наистина подготвена за Африка, затова и я оставих извън първоначалния си маршрут за обиколката на света. Няма нужда от кой знае каква подготовка, но има неща, които трябва да бъдат проучени. Например политическата ситуация към планирания момент на тръгване, защото за съжаление на този континент, непрекъснато има войни някъде, а това не е нещо, с което искам да се сблъсквам.
Рискувам живота си постоянно на пътя, но рисковете, които поемам са премерени. Иначе ултимативният маршрут за Африка е Кайро-Кейптаун. Въпросът е дали ще е възможен през следващата година, когато евентуално ще направя това пътуване.
Кои бяха местата от цялата ти околосветска обиколка, които те впечатлиха най-много?
Много труден въпрос! Иран, Индия, Австралия, може би едно от любимите ми места - Нова Зеландия, но също Перу, а дъхът ми направо спираше от гледките край океана в цяла Централна Америка. Но най-вече Баха в Мексико - о, там направо хлъцвах от синьото на морето Кортес на фона на скалите и пустинята, невероятно беше! Колкото и да е странно, в САЩ нямах чак такива моменти, но виж в Канада имаше няколко места, които ме впечатлиха. Но пък там карах през съвсем малка част от тази огромна страна.
Много места ме впечатлиха по света не толкова туристически, а като гледки, които ме караха да се усмихвам или да крещя от радост в каската. Като ехидната, която пресече пътя ми или пък тичащите под носа ми хамелеони и плашещите сенки на кенгура и уалабита в Австралия. Обичам природата и я заобичах още повече, пътувайки с мотора си, защото, както казва философът Робърт М. Пърсиг в любимата "Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет", да караш мотор е като да гледаш телевизия в сравнение с това да си главен герой във филма. Радвам се, че мога да бъда главен герой в моя филм и в моя живот. Това е още нещо, на което уча децата си - ти си главния герой в твоя филм и от теб зависи, какъв ще бъде той.
Имаше ли моменти, които бяха откровено плашещи или опасни?
О, определено имаше случаи, в които си казвах: Е, сега вече ще умра! Но очевидно не умрях. Това обаче не беше случаят, когато катастрофирах с мотора си в Индия, тогава само си казах: О, падаме! А после се събудих в средата на индийска магистрала насред Раджастан. Но имах много случаи, в които си мислех, че няма да се справя.
Когато трябваше да пресека река в Гватемала, а после, когато трябваше да скоча от главния път на черното обходно трасе насред трафик от камиони и коли върху мек пясък. Но в крайна сметка, винаги изненадвах себе си с това, че успявах.
Помня и ужаса от мрака в Австралия, когато виждах сенките на черните малки кенгура уалаби да се подреждат в шпалир край пътя и се молех наум или на глас: "Стойте си там, за Бога, заради мен и заради вас. Не искам да убия някой от вас или аз да умра".
Минах през наводнения в Тайланд, в Перу, през най-големите горски пожари в Австралия, вулкан изригна само дни след като пресякох границата с Мексико, дори световна пандемия ме споходи. Та затова приятелите ми се шегуваха: "Внимавайте, очаквайте страхотии в Централна и Северна Америка - Виолета отива там!" Но на финала от плашещите и опасни моменти остават най-сладките и ценни спомени.
Кое е мястото, което ти се стори най-гостоприемно за човек на мотор? Както и обратното - непригодено за подобно пътешествие?
Няма непригодно за мотор място - има лоша подготовка и слаби умения. Иначе, на много места в света е чудесно да караш мотор. За мен голямо откритие беше Малайзия - страна, която остана завинаги в сърцето ми, най-вече заради невероятните приятели, които намерих там. Почти навсякъде по света хората ме спираха, поздравяваха, носеха ми вода, храна, канеха ме в домовете си и винаги, винаги бяха усмихнати и любопитни да разберат повече за мен, и за мотора ми. Така че, като цяло, светът е едно гостоприемно място за мотористите.
Говориш за твоите "ангели" по време на пътуванията си - хора, които са ти помогнали в различни ситуации. Разкажи ни някои по-любопитни такива?
Този израз се роди сега, по време на последната част от обиколката на света в Централна и Северна Америка. Но истината е, че навсякъде се чувствах благословена от закрилата, помощта и любовта на случайни хора. Трудно ми е да изброя всички ангели в човешки образ, с които съдбата и пътя ме срещнаха. Не мога да не спомена огромното добро сърце на Индия, което, както казваха моите приятели там, биеше за мен. Индийската мото общност завинаги ще остане в сърцето ми като пример за самоотверженост и невероятна грижа към абсолютно непознат човек. Тези хора буквално спасиха мен и мотора ми след катастрофата ни там.
Но са толкова много добрите хора по света - бедната жена в Нова Зеландия, която за пръв път беше толкова далеч от дома, когато ме срещна - цели 120 км, но ми даде цяла шепа монети, за да си купя поне един сандвич от нея. Полицаят в Панама, който ме предупреди за лошото състояние на пътя и ме зарече да не карам по тъмно, а после ме проверяваше дали съм добре и беше готов да ми донесе припаси при нужда. Веселият тексасец, който ми купи обяд и още ме следи, дали съм добре и се жалва, че няма може би да се върна в САЩ преди 2025.
Безбройните ми приятели в Малайзия, които толкова се грижиха за мен по време на трите седмици престой там, че накрая изпаднах в депресия, защото се чувствах вкъщи, но ми липсваше семейството.
Канадецът, който ме изпрати на летището със сълзи в очите. Бедният чернокож американец, който ми даде обеца, принадлежала на починалата му майка, за да пътува поне след смъртта по света с мен.
Мексиканецът, който кара из пустинята четири часа с мен, за да ме пази и да ми осигури гориво при нужда. Служителката в къмпинг в Мисури, която ми осигури безплатна нощувка. Или безплатният ми престой в Перу в прекрасна хасиенда, защото семейството собственици решили да ме възнаградят за смелостта да карам сама по света.
Колко вода ми е била подавана в жегите от добри хора, колко храна съм изяла, защото някой е решил, че иска да се погрижи за мен. Дори последната ми хазяйка в Гърция ме изпрати с думите: ти си като дете, караш ме да искам да се погрижа за теб и да те защитя от лошия свят наоколо. А светът не е лош, светът е прекрасен и пълен с добри хора.
Какво предстои пред Holy Moto в следващите месеци?
Толкова съм заета, че само три дни след приключването на обиколката на света, вече имам толкова много ангажименти и задачи, че няма да има почивка за мен в следващия месец и половина. Но основните ми планове са свързани с написването на следващите три книги за моите пътешествия, публикуването им и, най-вече, превода на английски, защото навсякъде хората, с които се срещах - дори сервитьорки в ресторанти, където хапвах сандвичи, искаха да си поръчат книгата ми. Тя засега е само една - "С милостта на Кали", и разказва за първата част от приключенията ми от България до Индия, когато мъжът ми и малката ми дъщеря ме следваха с кола... Аз си карах мотора през цялото време и не съм ползвала колата за нищо друго, освен за транспортирането ми през Иран, където не ми разрешиха да си карам мотора.
Имам грандиозни следващи планове за мото пътувания. Първото е свързано с Африка, но съм изкушена и от идеята да стъпя с моя мотор на Антарктида, а имам и планове за още една обиколка на света, но с дъщеря ми. А също искам да науча кучето ми Рей да се вози и да го водя с мен на пътешествия. Изобщо пълна съм с идеи за следващи приключения...
