Безкраят на звездното небе е мистерия - толкова необятно красива, че ни оставя напълно безмълвни и замечтани всеки път, когато погледнем нагоре. Мечтател с искрено обожание към най-недостижимите кътчета на Вселената е и Михаил Минков - астрофотографът, който е превърнал заснемането на звезди и планети в своя професия.
Той открива порива си към изкуството и красотата в природата още докато учи изобразително изкуство в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Освен художник и графичен дизайнер, Михаил става и професионален фотограф. Започва да снима портрети, сватби и кръщенета, но не след дълго разбира, че това не е неговото.
Тъй като винаги е бил заинтригуван от звездното небе, а и единственото му свободно време да снима е през нощта, Михаил решава да насочи обектива си именно към нощното небе. Така преди шест години прави първия си опит да заснеме ядрото на Млечния път. Въпреки че не му се получава, след време опитва пак. Тогава вече е осъзнал, че астрофотографията е комплексно начинание, което изиска много отдаденост, планиране и време.
Източник: Личен архив
Михаил Минков
"Не можеш просто ей така да решиш и да отидеш да снимаш. Има много фактори, които човек трябва да вземе под внимание - например фазата на луната, метеорологичната прогноза, светлинното замърсяване в района на заснемане, локацията... И най-вече, идеята какво точно ще се снима", разказва Михаил.
Затова и самият той отделя доста време и внимание на подготовката и планирането. Винаги започва с това какво и къде ще снима, проверява достъпа до мястото с автомобил, за да знае къде ще нощува. След това избира деня, проверява фазата на луната и следи прогнозата за времето.
И въпреки че заснемането на звездното небе не е никак лесно, според него всички усилия със сигурност си заслужават. А удовлетворението идва от целия процес, който го кара да забрави всичко злободневно и го приковава към настоящето, към момента тук и сега.
Източник: Личен архив
"Това, което остава, е вълнението при планиране, преживяването на терен, свободата при пътуването и самата емоция на заснемането", казва астрофотографът.
За Михаил обработката на кадрите също е вдъхновяваща, тъй като е творчески процес, при който влага част от себе си. Като най-предизвикателен кадър досега (заради цялото планиране и подготовка) той определя The Eyes of the Universe - 360-градусова панорама на зимната и лятната арка на Млечния път, снимана на язовир Широка поляна.
Точно този кадър му носи последното отличие - Milky Way Photographer of the Year за 2023 г., като попада в класацията за 25-те най-добри астрофотографи в света на един от най-престижните конкурси Capture The Atlas.
На друг от конкурсите за астрофотография - Astronomy Photographer of the Year, организиран от Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, през 2022 г. Михаил Минков е селектиран с четири кадъра, като един от тях печели второ място в категорията "Хора и Космос". Това е кадърът на нощното небе над паметника на Бузлуджа.
Въпреки че е снимал на доста популярни места у нас, любимите му остават Камен бряг, Тюленово, Северното Черноморие и морето като цяло. "Уединението и безкрая, което ми дава морето, е несравнимо в комбинацията със звездно небе", споделя той.
Една от последните дестинации, където е снимал извън България, е Йордания. И заради липсата на светлинно замърсяване там е успял да види великолепни небесни гледки, включително ядрото на Млечния път в цялата му прелест.
Източник: Личен архив
През тази и следващата година Михаил планира още пътувания. Сред набелязаните места са Боливия и Чили, които ще посети заедно с други ентусиасти в астрофотографията, които обучава.
Как заснехте отличения панорамен кадър на зимната и лятната арка на Млечния път?
Замислих се как би изглеждало звездното небе с двете арки - зимната и лятната, една до друга. По принцип това е невъзможно, тъй като двете са част от едно цяло, но един път в годината, през месец март, могат да бъдат заснети с няколко часа разлика една от друга, така че градусите спрямо хоризонта да съвпаднат и да изглеждат балансирано в кадъра.
Започнах месец по-рано с подготовката, а реално имах само два дни, в които кадърът можеше да се случи. За щастие късметът беше на моя страна, тъй като времето беше перфектно и имаше ясно небе.
Пристигнах на язовир Широка поляна в неделя следобед, огледах мястото и избрах къде ще снимам. Изчаках да настъпи нощта и около 21 часа заснех предния план, след което зимната арка с Орион. После дремнах в колата за няколко часа и в три сутринта на следващия ден се върнах, за да заснема лятната арка с ядрото на Млечния път.
Цялото планиране, подготовка, престоят на локацията, пътя и обработката отнеха около 35 часа, за да стане този изключително сложен чисто технически кадър.
Източник: Личен архив
Какво е чувството да сте единственият българин, избран сред 25-те най-добри фотографи на Млечния път?
Признавам си, голяма радост беше, но гледам много да не се взимам на сериозно, защото човек повярва ли си много, спира да се развива. Това обаче, което най-много ме радва от целия конкурс, е, че до името на кадъра, който бе селектиран, стоеше името на страната ни. Това ме направи много горд, тъй като новината беше споделена от NatGeo Spain, The Guardian, Forbes, BBC, SkyNews, Daily Mail, Telegraph и много други световни медии и сайтове.
Източник: Личен архив
А какво е чувството да снимаш нощното небе в усамотение?
Умиротворяващо! Не може да се опише с думи, трябва да се преживее. Да стоиш сам под звездния купол в тишина е връзка с една част вътре в теб, която трудно може да "чуеш" в забързаното ежедневие. Онази част вътре в теб, която е свързана и е част именно от този безкрай, който снимам. Това е малко като медитация, дори бих казал, че действа терапевтично - да стоиш в тази тишина, да изпитваш леко чувство на несигурност и същевременно страхопочитание и вдъхновение от безкрая.
