Фотографът Ивайло Петров: "Изкуственият интелект е нещо, с което никой човек не може да се конкурира"

За Ивайло Петров фотографията е най-лесната медия, в която човек бързо да достигне "приемливо ниво на компетентност". Ясно ни е, че за човек с няколко изложби зад гърба си, проекти за някои от най-големите компании в България и лектор в семинари по фотография да каже подобно нещо, е лесно.

Той обаче бързо разяснява, че фотографията е лесна само на пръв поглед. "В нея авторът най-трудно може да постигне собствен разпознаваем почерк и за това е нужно много, ама наистина много време, визуално натрупване, себеразбиране и практическа работа."

Почеркът на Иво със сигурност е разпознаваем - едва ли има човек с бегло наблюдение над случващото се в българската култура, който да не е попадал на черно-белите му портрети му на Владо Пенев, Йордан Йовчев, Иван Костов, Боян Петров, Йън Макюън, Ник Оливери.

"Светът към момента има все по-малко нужда от такива резултати, направени на подобно ниво и с голяма отдаденост. Всичко е бързооборотно - приоритетът е по-голям брой изображения, показвани на повече места, за по-малки периоди от време и на максимално ниска себестойност", отбелязва той. За съжаление от това "страда един от най-красивите процеси в човешкото съществуване - този на истинското творческо развитие и изминаване на един неотменимо дълъг и доста трънлив път".

На този фон експериментите с технологиите с изкуствен интелект няма как да бъдат избегнати. Ивайло Петров също посяга към тях. "Първият ми практически досег с ИИ беше по време на затворената бета на Midjourney. Веднага осъзнах, че това е революционна технология, която има потенциала не просто да промени, а генерално да преструктурира целия професионален пейзаж."

Според него обаче за момента тя не е достигнала пълно усъвършенстване. "Все още има проблеми с броенето (например колко точно човека е поръчано да визуализира с кадър, колко са ръцете), понякога резултатите са напълно непредвидими и се изисква доста търпение и ръчкане."

Факт е обаче, че интересът към ИИ е голям и Иво дори получава поръчка за изложба, в която всичко да е базирано на изкуствен интелект.

Нас обаче ни занимава въпросът доколко е редно да се създават изображения по този начин и трябва ли технологиите с ИИ да бъдат регулирани на държавно ниво.

"С подобен род технологии регулациите са неизбежни. Но те са и като врата в полето заради самата всеобхватност на последствията от тях, отявлената правителствена некомпетентност по тези въпроси, гарнирана с тежки корпоративни зависимости и отчайващо мудната законотворна машина, която просто няма шанс да е напълно адекватна на ставащото", казва Иво. И допълва, че регулациите на ИИ няма как да променят посоката на развитието му.

Заплаха или помощник са технологиите, базирани на изкуствен интелект, за фотографията?

Вродената способност на фотографията да регистрира реалността по близък до верния и доказуем начин я поставя в по-особено положение. В един потенциален свят на генерирани изображения, едно доказано авторско и човешко такова би могло да има по-особена стойност, особено ако говорим за документалистика или класически портрет. Дори и там обаче алгоритмите ще донесат осезаеми промени. Ще стане лесно да си направиш селфи на някаква бяла стена и ИИ да генерира достоверен бизнес портрет. А с това цяла ниша от традиционния фотографски бизнес е лесно да бъде трансформирана. Според мен фотографията ще заеме по-бутиково място в света, където по-малък брой хора ще се занимават с нея.

Как обикновеният потребител да разпознае кога едно изображение е дело на ИИ?

За повечето хора с нетренирано око това е абсолютно невъзможно - няма как да го направят, освен ако не ползват друг ИИ за анализа на въпросното изображение. Имаме доказателства за това из групи в социалните мрежи, където всякакви "снимки" на замъци, залези, котенца и тюленчета, генерирани в напълно абсурден контекст, имат десетки хиляди харесвания, споделяния и умилителни коментари под тях. Дори за мен на моменти не е напълно очевидно и смятам, че в съвсем кратък период разпознаването ще стане невъзможно и за професионалистите.

Всичко това ще придобие титанични размери и не мисля, че сме готови за всички последствия - на психологическо, а на обществено ниво. Не говоря само за статични изображения - ИИ генерира неразличим от реалния глас само по няколкосекунден подаден клип, дори вкарва емоции в него. Това са алгоритми, способни на тотално заменяне на реалността с генеративна такава, което е цялостна промяна в парадигмата, по която изобщо мислим за това, което виждаме и възприемаме.

А къде е моралната граница в използването на ИИ според вас?

Факт е, че тези софтуери са тренирани на авторски работи без изричното съгласие на въпросните автори. Контраргументът е, че това е процес, който се случва и при човешкото обучение, но не мисля, че той е напълно валиден в случая. Тук говорим за буквално изсипване на чудовищен обем информация и изображения в една черна кутия, която има моментален и пълен достъп до всичките тях и чиито създатели също не знаят точно как работи тя поначало.

Това е нещо, с което никой човек, сам по себе си, не може да се конкурира - нито като бързина, нито като спектър на интерпретациите, нито като себестойност на резултата. По дефиниция това е директен заместител на човешкия труд, трениран върху въпросния човешки труд.

Наистина е много сложен въпрос! Но, ако говорим за това какво е морал в корпоративните среди, а и в реалността на света ни днес, аз лично имам сериозни притеснения за потенциалните употреби на тези алгоритми за неща, далеч отвъд създаването на изображения. Всъщност най-очевидното приложение на ИИ, за което никой не говори, е войната.

Може ли да се каже, че масовият страх от ИИ идва от слабото познаване на механизмите, с които той работи? Ако щеш дори от страх от собствената ни некомпетентност?

Страхът е напълно основателен - работата на немалка част от популацията, заета в сферата на интелектуалния труд, подлежи на заместване дори към момента, а това в бъдеще само ще се ускорява като процес.

Усещането за тотална непредвидимост и липса на какъвто и да е контрол в развитието на тези технологии също допринася за това. Ние буквално виждаме светът да се трансформира пред очите ни с безпрецедентна в историята ни скорост и ние просто не сме готови за това.

Усещаме го в духа на обществата и на времето - има едно всеобщо чувство на ступор, безпредметност и ирелевантност, което намирам за изключително нездравословно и много показателно. Намирам това за силно притеснително - нещо, което няма очевидно решение без генерален рестарт на системите под някаква форма.