Днес всеки може да се сдобие с огледало на ниска цена, също както вероятно притежава и повече от един такъв предмет. Но някога това е било преимущество на богатите.
В древността за огледало е бил използван камъкът обсидиан, наречен още вулканично стъкло и използван за изработката на оръжие. По време на Класическата античност били използвани твърди метали като бронз и сребро, но това правело огледалата много скъпи.
Източник: iStock
От откриването на металите до XII век хората използвали за огледала добре полирани метални повърхности. Но след това било установено, че стъклото, покрито с тънък метален слой, осигурява много по-добро изображение. Майсторите на огледала ревниво пазели тайната на производство, докато през 1835 г. немският химик Юстус фон Либих не открил лесен начин чрез химическа реакция да покрива стъклото с много тънък сребърен слой. Единственият недостатък на процеса бил, че се образува амониев нитрат, който е взривоопасен. Това създавало опасност за хората, които правят огледалата, а когато мъничко от веществото остане върху огледалото, то се счупвало при най-малкото сътресение.
Източник: iStock
И до днес за направата на огледала се използват сребро или алуминий. Но среброто потъмнява при досег с определени вещества във въздуха - образува се сребърен сулфид, който е тъмен и няма отразяващи свойства. Това може да се случи и с помощта на навлязла влага между стъклото и сребърния слой по периферията на огледалото. Същото може да се предотврати, ако огледалото не се полива директно с вода, а се почиства с навлажнена кърпа. При производството огледалният слой се покрива с водоустойчива боя.
Източник: iStock
Произвеждат се и огледала с алуминиево вместо сребърно покритие, но тяхното качество не е толкова високо. Чистотата на самото стъкло също е от много голямо значение, защото и най-малкият дефект в него изкривява образа и прави огледалото безполезно.
