Честно казано, не съм от най-големите фенове на Енрике Иглесиас. И въпреки това съм била няколко пъти на негов концерт - къде по работа, къде от любопитство. Необяснимо за мен, но в него определено има някакъв секси латино чар, който умее да въздейства на всяка жена, а и не знам как го прави, но този човек отказва да остарява. Дали испанските корени на баща му Хулио Иглесиас, или филипинските жилки на майка му Исабел Прейслер си казват думата, но изглежда същото момченце, като отпреди поне 20 години.
Що се отнася до негов концерт, мислех си, че знам какво да очаквам - няколко познати хита, много светлини и шум, не особено блестящо вокално представяне, луди фенки, копнеещи за близост и припадащи по шапката му, която имам чувството, че не сваля дори и в леглото с Анна Курникова...И това е.
Да си призная, не смятах, че повече ще го слушам на живо, но когато разбрах, че идва на Националния стадион "Васил Левски", реших, че си струва да дам шанс на преживяването, особено предвид факта, че един от последните му концерти беше в бившата "Арена Армеец", в която няма какво да се лъжем, който и да пее, така кънти, че може да развали кефа и най-непретенциозното ухо.
Тук е моментът и да разкрия - бях наистина изненадана колко приятно може да се окаже такова събитие, дори за човек като мен, който не следи с интерес как се развива кариерата му и каква нова музика пуска. За мое щастие, концертът на Енрике Иглесиас в София на 20 септември беше сетлист от най-доброто от творчеството му - от английските поп класики, като "Escape" до обичаната от всички "Bailando".
Източник: GettyImages
Националният стадион беше сравнително пълен, макар да съм го виждала и с много повече публика. Въздухът беше пропит от очакване, викове и химия, която се усещаше още преди първата нота. Да не забравяме, че все пак подгряващи бяха Молец (странно за мен), които успяха да развълнуват младите фенки. Не се стигна до припадъци, но определено имаше много доволни лица.
Енрике излезе със "Subeme La Radio", като по време на концерта изпя някои от най-големите си хитове, като "I Like It", "Be With You", "Heartbeat", "El Perdon", "Bailamos". Не съм човек, който ги слуша вкъщи, но признавам, че бях впечатлена от енергията на изпълненията им. Всяка песен има такъв заразителен ритъм, че те кара да се движиш, дори и да не си пред сцената, а някъде там на трибуните.
Най-интересната емоция, която изпитах, беше масовото усещане за общност. Не бях просто зрител, а част от хиляди хора, които пеят заедно с пълно гърло, макар и и понякога на съмнителен испански. Когато всички фенове развяваха концертните светещи гривни и стадионът се превърна в море от светлини, за момент забравих, че не съм върл почитател. Това беше чиста, заразителна емоция, която просто трябва да се усети на живо.
За мен беше особено вълнуващо, че Енрике е идвал няколко пъти в София, но никога досега на стадион. Този път сцената беше по-голяма, с по-впечатляващи светлинни ефекти и визуални прожекции. Като гледах как изпълнителят взаимодейства с публиката - понякога с усмивка и едно "Наздраве" на български с водка, друг път с жест или мълчаливо кимване, усещането за интимност беше невероятно, въпреки мащаба на събитието.
Концертът беше внимателно подреден - сетлистът премина през любимите хитове, включително и няколко по-нови парчета, които чувах за първи път. Всеки преход между песните беше плавен, с добре поставени светлинни ефекти и динамично движение на сцената. Моментите с бавните сингли, като "Hero", бяха изключително емоционални - сякаш целият стадион усещаше всеки акорд и всяка дума.
Особено впечатление ми направи и как музиката, светлините и публиката се сливат в едно. И то не само по време на баладите - когато звучаха по-ритмичните песни, целият стадион стана танцуваща маса от хора с вдигнати ръце и усмивки навсякъде. Дори аз не можех да стоя неподвижна и се усетих, че разклащам рамене.
Да, Енрике не е най-талантливият изпълнител, който човек може да слуша на живо, но пък е невъобразимо харизматичен, а и мащабът на концерта, динамиката на сцената и реакцията на публиката направиха преживяването не просто концерт, а шоу от световна класа. В този момент разбрах защо Енрике Иглесиас е една от най-големите поп и латино звезди на нашето време - да, далеч не е заради музикалните му възможносности, а заради начина, по който кара хората да се почувстват живи, специални и обединени.
