Кристалната вода на морето. Слънце и синьо небе. Влюбена двойка, която се наслаждава на съвършеното си щастие без никого около себе си. Ако това беше началото на средностатистически холивудски филм, вероятно щеше да ни очаква романтична комедия.
Това обаче са първите кадри на "Двете страни на острието" - филмът, за който миналата година Клер Дени взе наградата за най-добър режисьор на Берлинале. Това признание в комбинация с името на Дени ни гарантира, че ни очаква нещо много по-неправолинейно като история и сложно като емоции.
Двойката са Сара (Жулиет Бинош) и Жан (Венсан Линдон) - мъж и жена на средна възраст, които от десет години живеят заедно в приятен апартамент в Париж. Апартаментът е на Сара, която е радиоводещ. На хладилника виждаме снимките ѝ с дете, което обаче не се споменава или появява в историята.
Сара сякаш е напълно отдадена на Жан - бивш играч на ръгби, пенсионирал се заради травма и прекарал години в затвора за неназовано престъпление. Нещо видимо тежи на Жан, но също като криминалното му деяние, остава неизречено.
Дали това са притесненията за сина му в тийнейджърска възраст, който живее в друг град и е под попечителството на майката на Жан? Или пък е предчувствието, че нещо в привидно уредения му сега живот ще се случи?
И то се случва - появява се Франсоа (Грегоар Колен). Това е мъжът, който оставя Сара с разбито сърце и който сега иска да прави бизнес с Жан. Сара не го е преодоляла, Франсоа не смята, че е длъжен да възпре собствените си пориви и любовният триъгълник е налице.
Филмът на Клер Дени е любопитен не заради самата история (сценарият е по романа на Кристин Анго Un tournant de la vie), а заради хирургически прецизния и безпристрастен начин, по който режисьорката изследва човешката природа, емоции и сексуалност.
"Двете страни на острието" не е лесен за преглъщане филм. Оставя ни с усещане, че е трябвало да се случи нещо друго, че някой е трябвало да поправи грешките си, че имаме нужда от катарзис. Но той така и не идва.
"Двете страни на острието" е по кината от 3 февруари
