Когато гледа документален филм за протеза, контролирана от мозъка, Бенджамин Чой е още едва в трети клас.
Историята разказва за учени, които имплантират малки сензори в мозъка на пациент, за да може да движи изкуствената си ръка с ума. Бенджамин е толкова впечатлен от технологията, че още тогава започва да обмисля как сам да създаде нейна по-добра версия.
Притеснява го фактът, че за имплантирането на сензорите се е наложила рискована мозъчна операция. Освен това, самите протези се намират трудно, заради което и струват стотици хиляди долари.
Крайна цел на ученика става изобретяването на безоперативен и по-бюджетен вариант. И когато вече е на 17 г., той вече я е постигал. Всъщност, оказва се, че дори не е толкова голямо предизвикателство - заради образованието си Бенджамин Чой вече има опит в създаването на роботи.
Той пренася уменията си у дома, където използва 75-доларовия 3D принтер на сестра си, за да направи ръката на няколко части. Сглобява ги с помощта на връв за рибарска въдица.
За да е сигурен обаче, че протезата ще бъде издръжлива и стабилна, Бенджамин изпробва цели 75 различни дизайна. След като се уверява кой е най-добрият, създава изкуствената ръка вече във финална ѝ версия - с инженерни материали, които могат да понесат тегло до четири тона.
И дори още по-впечатляващо е, че с изкуствен интелект протезата обработва сигналите от мозъка чрез сензори, които се прикрепят към главата. Така идеята на Бенджамин да създаде протезата си, без да се налага оперативно имплантиране, е осъществена.
Изобретението му действително се оказва и по-бюджетно от вече създадените и пуснати на пазара, чиято цена достига до 7000 долара. За сравнение - изкуствената ръка по проект на ученика струва 300 долара, пише My Modern Met.
