Човешката еволюция е обект на изследване от векове. Но за науката продължава да има редица неизвестни, затова и усилията в тази област не спират. А едно от най-значимите открития в последните 50 години продължава да бъде това за Луси.
Индивидът е от вида Australopithecus afarensis, а неговият почти непокътнат скелет е открит в Етиопия през 1974 г. от учения Доналд Йохансон и негови колеги. И до днес Луси, както го кръщават откривателите му, е едно от най-важните открития като свързващото звено между първите същества, от които сме произлезли, и хората, каквито сме днес.
Смята се, че принадлежи към групата на хоминидите - древни примати, обитавали Африка преди 4.1 до 1.4 милиона години. Първоначално се смята, че конкретно Луси е на не повече от 1.75 милиона години - доста по-малко от най-далечните човешки наследници. Но по-късно, на базата на анализ на вулканични слоеве върху костите се установява, че възрастта й всъщност е почти двойна - 3.2 милиона години.
Dr. Bernard Woods admitted in Scientific American, Nov 11, 2024, that "Lucy" was not a human ancestor, despite 50 years of evolutionists pushing that it was. He also stated that there really is no way to prove ancestry based on the paucity of fossil evidence. pic.twitter.com/wLOujZ5h7V
— Not Evolution (@NotEvolution1) November 26, 2024
В резултат на продължителни археологически дейности учените откриват "пълен комплект" от кости, които дават информация колко близо до човека всъщност са били те - като започнем от челюстта със зъби и стигнем до факта, че са ходили на два крака, точно като нас.
Tази възможност придобиват дори преди мозъкът им да увеличи своите размери, за да стане като нашия. Това е важно откритие, защото въпреки че физически Луси може да ходи точно като нас, мозъкът в черепа е не по-различен от този на шимпанзе. Според учения, този ход е правилният, защото ако с добре развит мозък се е придвижвал на четири крака, видът е щял да се възприеме за жертва, а не за хищник, и вероятно е нямало да оцелее, обяснява IFL Science.
Why #Lucy drew fame
— Silabat Manaye (@dessalegnmanaye) November 24, 2024
Many ancient human ancestors are known from fragments. But about 40 percent of Lucy’s skeleton was recovered, an extraordinary amount for a fossil of this age, which gave the public a way to imagine a shared human ancestor.https://t.co/Mu2oGR6wCo pic.twitter.com/J57yWEUGvK
А ако се чудим как палеонтолозите разбират, че откритият скелет е на женски индивид, Йохансон отговаря, че не е имал никакви съмнения в това още от момента, в който го е видял - най-вече заради размерите му. Докато в днешно време физическите различия между мъжете и жените не са толкова големи, в онези времена е съществувала полова дисморфия, изразяваща се в големи различия във формите и размерите на телата на индивидите от двата пола. А женските са по-малки, защото износването на деца и кърменето са енергоемки процеси, не са необходими и повече разхищения.
#Lucy at 50: How the world’s most famous fossil was discovered
— Addis Standard (@addisstandard) November 13, 2024
Fifty years ago this month, a fossilized skeleton was unearthed in #Ethiopia, offering new insights into human evolution. Known as "Lucy," the 3.2-million-year-old specimen provided a key reference point for… pic.twitter.com/bomJz8YtvO
Въпреки че 50 години след откриването на Луси все още не е ясно от какво точно е починала (но надали е от нападение от хищник), нейното откриване продължава да ни помага да разбираме важни аспекти от човешката еволюция.
А Йохансон и колегите му се надяват в следващите 50 години неговите колеги да успеят да разгадаят въпросителните около средата на живот на Люси и нейните събратя, най-вече за да се разбере защо някои от тях са изчезнали, а други са успели да оцелеят.
Интересно е и да се разбере в кой момент и при какви условия мозъците на хоминидите започват да растат и да се развиват - процес, който започва преди около 2 милиона години. Изследванията продължават и до днес, а реконструкция на скелета, изложена в музея Hessisches Landesmuseum Darmstadt показва как най-вероятно е изглеждала Луси в действителност, обяснява National geographic. И все сам може дa прецени дали прилича повече на примат или на човек.