Иван Додов е роден в гр. София през 1960г. Завършил е Художествена Академия в София през 1986г. със специалност "Художествено пространст-нено оформление" в класа на проф. Георги Петров.
Иван Додов ежегодно подготвя самостоятелни изложби - от 1989г. до 2009г. е направил 30 самостоятелни изложби. Почти всяка година участва в пленери, организирани от"Център по изкуствата към кметство на гр. Пасау/Германия" и в ателиетата на СБХ в "Сите Интернасионал дез Арт" в Париж 1993г. Последната му изложба е от 17юли 2009г. в Бълг. културен център в Париж.
" Изложбата на Иван Додов показва, че пейзажът като творческа инвенция е сакрален и деликатната техника на акварела е жива, след плеядата от великолепни майстори като К. Щъркелов, Хр. Йончев-Крискарец, Йордан Гешев, Дечко Узунов, Васил Чакъров, Ненко Токмакчиев и др. Той има последователи и сред младите живописци у нас Силата на неговите акварели е в умението да усети особеностите на природните сезони и да им намери съответните цветови съчетания на места мистично въвличащи ни в дълбочината на златната есен, на други, смразяващи ни в ледените сияния на хоризонта и острите силуети на голите клони и очертания на сгради.
Сред тази феерия от багрено-светлинните игри на световъздушната среда изплуват загадъчно ефирни като паяжини самотните в есенния листопад изящни извивки на металните столове по кафенетата на градските тротоари или дворове, потопени в утринната мъгла кубета на църкви и зъзнещи с настъпващата зима мачти на самотни лодки в пристаните. Неговите по същество безлюдни пейзажи, в тях човекът като такъв отсъства, са достатъчно одухотворени чрез сетивата на художника, което естествено ги насища с човешко присъствие и им придава чар на неповторимост и типично негова чувствителност.
Така, продължител на най-доброто в акварелната живопис у нас, Иван Додов въвлича чрез рисунъка детайла като активен компонент на творбите си. Но тук не става въпрос за рисунък, който подготвя, нахвърля бъдещата картина, той работи "ад хок", в момента бързайки да улови мимолетното в природата. Става въпрос за изваждането на определени детайли от архитектурния и природен ландшафт чрез конкретност на формите им на фона на характерните разливки на цвета, създаващи усещане за особено сфумато. Така реалност и иреалност се преплитат в едни чисто негови живописни внушения."
проф. Аксиния Джурова
