Олга Белопитова е част от онези незабелязани и недостатъчно оценени от историята класици на българската живопис, които с удоволствие и изненада преоткриваме днес.
Без да претендира за изчерпателност и строга ретроспективна документалност изложбата в галерията на СИБАНК проследява развитието на авторката от самото начало през 60-те до късния й период в края на 90-те години на миналия век през предпочитаните от нея жанрове - пейзаж, натюрморт, интериор и портрет.
По-голямата част от произведенията са от най-активния период на Олга Белопитова през 70-те и 80-те години години. Освен модернистичните увлечения и разнообразни пластически експерименти тази експозиция съдържа и един личен подтекст. Всички картини, показани в нея, са притежание на семейството на авторката. Това е именно наследството й, запазено като ценна реликва за нейния син Райко Белопитов и като представителна колекция на различните етапи от творческия й път.
Олга Белопитова не рисува тематични композиции. Най-пълноценен израз тя намира в пейзажа и в натюрморта. Но вазите с цветя, купите с плодове, чинията с риба или лодката на плажа са за нея най-вече вдъхновяващ повод да пресъздава всеки път с нов порив и енергия една много характерна за творчеството й сантиментална атмосфера, съчетана с определена доза експресия и откровение за лични емоции и преживявания.
През 70-те години, повлияна и от творчеството на Иван Вукадинов, с когото прави множество съвместни изложби, Олга Белопитова пренася тази пастелна и кадифена атмосфера и в интериорите, които рисува.
За късните произведения на авторката Аксиния Джурова пише: „Запазвайки чувството за естетизъм и освобождавайки заложената й и дълго сдържана импулсивност, тя успя накрая да достигне до своята художническа свобода, до чистото въздействие на цвета, до своето разбиране за тишината и безвремието."
