Бабак Салари е роден в Иран и, както пише в биографичната справка за него, още като тийнейджър започва да се занимава с фотография в родния си град Шираз.
На 21 е затворен за шест месеца от режима на Аятолах Хомейни за политическата си дейност. Прекарва една година като бежанец в Пакистан, след което емигрира в Канада, където подновява заниманията си с фотография. Живее в Монреал и преподава в Dawson College. Но освен това Бабак Салари спокойно може да бъде наречен и натурализиран българин, който участва вече доста забележимо в художествения ни живот.
Всъщност той пътува много и сякаш успява да се натурализира навсякъде, където открие темите и лицата, които го вълнуват. Афганистан, Пакистан, Ирак, Палестина, Мeксико и Куба се появяват в неговите фотографии с образа на маргиналните общества, бежанците и отхвърлените, изолираните от съвременността общности.
Сега Бабак Салари е снимал в Северозападна България по места, за които не знаем нищо, достатъчно отдалечени от ежедневния шум и градската реалност, в която живеем. Оказва се, че един ирански фотограф е съзрял и документирал травмите и чудесата на страната ни така, както ние все не успяваме да ги видим.
В неговата серия от необичайни и емоционални портрети е отразен един драматичен социален парадокс на нашето време. Това са все хора, които жертват и губят семействата си, принудени да заминат на работа в чужбина, за да ги издържат.
