Бяхте ли на Канзас...? Жалко ако отговорът на този въпрос е „не".
Защото снощи в зала 1 на НДК се случи паметно за рок поколенията събитие.
Законодателите на прогресив рока Канзас за 90 минути разказаха цялата история на великата музика.
Поредните „старци" ни показаха как с душа и сърце се свири рок.
С две думи - прецизни вокали и виртуозни инструментали.
Още началото ни подсказа, че ще станем свидетели на един изключителен рок спектакъл - може би това е вярната дума за музиката на тази група, тъй като всяко едно парче е една своеобразна миниатюрна рок симфония.
При неистовия тътен на претъпканата зала четиримата стъпиха на сцента, като прожекторите осветиха левия ъгъл на зала 1, откъдето се чу... цигулката на Канзас (спомняте ли си как през годините се питахме, абе чу ли тази група с цигулката...).
Под първите акорди на "Magnum Opus" Дейвид Рагсдейл се разходи през залата, за да се качи на сцената, където ни показа наистина виртуозните си умения.
Последваха някои от най-великите хитове на бандата, изпяти перфектно от Стийв Уолш (кой казва, че старите рок музиканти са с уморени гласове).
Да чуят тогава вокала на Уолш от "Point of Know Return".
Разбира се чухме и предизвестената Elеаnor Rugby - поклон към ливърпулската четворка, изпълнена с цялата почит, която изпитват петимата от Канзас към „Бийтълс".
Средата на концерта бе ознаменувана с Hold On, след което Рич Уилямс и басистът Били Гриър взеха кухарките, а Стийв Уолш остави клавишните и се появи само с микрофон отпред на сцената.
Всички разбраха какво ще се случи - Dust In The Wind. Без коментар.
Минало и настояще се сляха, за да чуем на живо - от създателите му, един от най-грандиозните рок хитове.
Но кулминацията продължи. Последва уникално изпълнение на Song For America с изключителни дуети между клавишните на Уолш и цигулката на Рагсдейл.
Изобщо целият концерт бе една величествена симбиоза между лирични изпълнения, редуващи се от масивния звук на симфоничния рок и наистина твърди акорди в най-добрите традиции на хард рока.
Въпреки невероятната емоция и тоталното раздване на сцената от петимата рокаджии, феновете знаеха, че това не е всичко.
Защото за финал Фил Еърт, Били Гриър, Рич Уилямс, Стийв Уолш и Дейвид Рагсдейл бяха приготвили легендарните Fight Fire With Fire и Carry On Wayward Son, досещате се по какъв начин приети от публиката.
А за мнозина това бе концертът, чакан от десетилетия.
90 минути, които доказаха, че рок класиката не е празно понятие, че има групи и песни, които винаги ще носят през времето посланието на великата музика - свобода, емоция и искреност.
