Скоро ще започнат снимките на филм за живота на ислямския пророк Мохамед, разкриха продуцентите му пред Ройтерс. Това ще бъде едва вторият подобен филм на английски език в историята на киното.
"Посланикът на мира" ("The Messenger of Peace") ще е римейк на филма на Мустафа Акад "Посланието" (1977 г.) с участието на Антъни Куин, сочен от мюсюлманите като пример как комерсиалното западно кино може да уважава исляма.
В "Посланието" Пророкът и неговите спътници говорят само зад камера, без да бъдат показвани в кадър. Това съответства на мюсюлманската традиция, която забранява визуализирането им. Екипът на новия филм иска да отдаде почит и на режисьора Мустафа Акад загинал при атентат на Ал Кайда в луксозен хотел в Аман през 2005.
"В началото на ХХІ век има нужда от филм, който да ангажира емоционално публиката с раждането на исляма, да ги отведе на пътешествие до основите му", коментира сценаристът Рамзи Томас.
ZZZ
на 28.10.2008 в 19:24:33 #10Худини, аз имам една близка приятелка от ирански произход. Тя твърди, че по бащина линия има връзка с Мохамед. Тя самата, както и баща и, са крайно нерелигиозни. И двамата са с докторски степени.
машадо
на 28.10.2008 в 18:56:53 #9http://www.dveri.bg/content/view/7520/33/
Sisco
на 28.10.2008 в 17:25:41 #8"Само мюсюлманите ли? Нека не ви напомням какви зверства са се правили "в името на христос и бог". Войните са само най-малкото. Един дол дренки са като нас европейците преди 200-300-400 години." Такива неща могат да пишат хора, които имат най-малко представа за исляма....и за какво точно става въпрос...
hudini
на 28.10.2008 в 16:30:24 #7Мохамед е имал деца.някой знае ли дали в наши дни има негови потомци?
Fenixxx
на 28.10.2008 в 13:11:12 #6Само мюсюлманите ли? Нека не ви напомням какви зверства са се правили "в името на христос и бог". Войните са само най-малкото. Един дол дренки са като нас европейците преди 200-300-400 години.
Ivan88
на 28.10.2008 в 12:57:31 #5Ислямът по принцип е религия доста сходна с християнството в някои аспекти.Тя проповядва най-вече съпричастие към ближния и милосърдие.За съжаление е доста изкривена в държавите в близкия изток.Там под предлог ,,за аллах'' всички неща се правят.
Sisco
на 28.10.2008 в 09:47:33 #4Ислямът и послание за мир?!??! Все едно да се направи филм за Хитлер и неговото послание за мир към целия свят...
машадо
на 28.10.2008 в 08:32:25 #3Съзнанието му за сила внушило на Мохамед дръзката мисъл да се обърне към византийския император, към персийския и абисинския царе и към управителите на Сирия и Египет с изискването да приемат неговото учение и да се подчинят на неговата власт. Посочените лица не обърнали внимание на тази дързост и изразили своите приятелски чувства с изпращане на подаръци, а управителят на Египет даже признал неговата власт макар и формално. Смелостта на арабския пророк стигнала дотам, че той предприел поход срещу Сирия, който обаче завършил с поражение за мюсюлманите. Скоро на Мохамед му се отдало да подчини родния си град Мекка. Две години след сключване на примирието Мохамед обвинил жителите на Мекка в нарушаване на договора и обсадил града. Виждайки своето безизходно положение меканците били принудени да изразят готовност за приемане на исляма и признаване властта на Мохамед. По такъв начин Мекка била завоювана без кръвопролитие, само най-враждебните на пророка лица били предадени на смърт. Сега Мохамед вече станал могъщ владетел. Цяла Арабия се подчинила на неговата сила и приела исляма, макар не винаги по религиозни подбуди, тъй като всички се бояли от изтребление. Следователно и сега ислямът не е придобил вътрешна сила. Ако политическата мощ на Мохамед беше отслабнала, то само някои от завоюваните области на Арабия щяха да останат верни на неговото учение. Още приживе на Мохамед в някои области на Арабия започнали вълнения против игото на исляма. Но Мохамед бил спокоен и не се отказвал от плановете си за завоюване и на други държави. Дори преди самата си смърт той подготвял ново нападение срещу Сирия. На 8 юни 632 г. Мохамед умрял в Медина, умрял доволен, че е извършил и затвърдил великото дело. "Аллах" - казал той пред смъртта си - "аз извърших даденото ми поръчение и изпълних своето призвание". Именно в тези думи се е изразила дълбоката вяра в здравината на исляма. Действително за него е предстояло велико бъдеще, но неговата сила не е била в същността му, както е мислил Мохамед, а главно в тази система от обръщания във вярата, която той е започнал да употребява, в системата на насилието и завоеванието. Дотук са изложени накратко само най-достоверните сведения за живота на Мохамед, но мюсюлманските легенди са украсили този живот с различни легендарни подробности, които в очите на правоверните имат не по-малка ценност от несъмнените исторически факти. Легендарните разкази предават например, че още от детска възраст Мохамед е бил подготвен за пророческото служение. От неговите гърди било извадено сърцето, измито в златен съд, напълнено с вяра и после пак сложено обратно. Но особено с широка популярност се ползва знаменитият разказ за небесното пътешествие на Мохамед. Ето и самото описание накратко: Пророкът бил пренесен от архангел Гавраил на крилатия кон Борака в Иерусалимския храм, където с благоговение го посрещнали събралите се тук древни пророци. От храма Мохамед бил пренесен на седмото небе пред престола на самия Аллах, който му дал заповед да се моли по пет пъти на ден. Сам Мохамед е давал ясни намеци за едно такова пътешествие в Иерусалим. В Корана се казва: "Хвала на този, който нощем пренесе своя раб от храма (Каабата) в другия, по-отдалечения храм, чиято околност ние благословихме, за да му бъдат показани някои от нашите чудеса. Наистина Аллах всичко вижда и слуша". Трудно е да обрисуваме личността на Мохамед, имайки предвид неговата болезненост, неустойчивост, крайна възбудимост и раздвоение. От една страна той е бил безспорно добър човек, поне в мюсюлманския смисъл на тази дума, той не е придавал голямо значение на парите и понякога раздавал на бедните всичко, което имал в себе си - затова, заповядвайки да проявяват мюсюлманите милостиня, той говорил от чисто сърце. Бил снизходителен човек и добър баща. Но от друга страна той проявявал често варварска жестокост, не познаваща граници и не щадяща даже и жените, поголовно изтребване на победените, вероломство и измяна на дадената дума - всичко това открива у него грубия източен дивак. Особено съблазнителна за мюсюлманите се явява болезнената чувствителност на Мохамед. След смъртта на Хатидже, при която той очевидно не е познавал други жени, той се оженил за вдовица, а след три години си взел още три жени. В края на крайщата, Мохамед имал цял харем от 14 жени. И тази груба чувственост се прикривала и оправдавала с откровенията на самия Аллах, който за своя пророк не е правил никакви ограничения в числото на жените и случайните връзки с жени. "Ако вярващата жена - се казва в Корана - се отдаде на пророка, то той, ако пожелае, може да се ожени за нея; това предимство се отнася само за него, но не и за другите мюсюлмани." (Корана 33,49).
машадо
на 28.10.2008 в 08:27:24 #2за да заставят Мохамед да се откаже от проповедта и за тази цел избрали най-близките роднини на пророка, но това не довело до очаквания резултат. Господарите забранявали на робите да приемат исляма, поради което някои от по-богатите мюсюлмани започнали да ги откупват, ако забележели искрено разположение към новата вяра. По примера на висшата класа и народните маси започнали да преследват пророка с насмешки и оскърбления. Неговата проповед често се прекъсвала с подигравателни песни и цинизми, често хвърляли камъни и кал върху пророка. Това отношение на народа към Мохамед се обяснява с факта, че докато той оставал възвестител на религиозни истини, не е могъл да има авторитет в очите на тълпата. За нея името "посланик на Бога", на което особено обръщал внимание Мохамед не е имало никакво значение. Идеалът за забележителен човек, изработен в условията на чергарския живот в пустинята бил идеал не на пророк, а на смел мъж, които побеждава своите врагаве. Нещата стигнали до там, че последователите на Мохамед били принудени поради преследванията си да напуснат отечеството си и да се преселят в Абисиния. По настояване на някои влиятелни лица Мохамед направил някои отстъпки - съгласил се да измени на своя строг монотеизъм и да признае за божествени същества, имащи право да ходатайстват пред Аллах, трите богини Манат, Ал-Лат и Озза, които се почитали у трите най-силни племена, намиращи се в съюз с жителите на Мекка. Но скоро Мохамед се разкаял за своето малодушие и взел съгласието си назад, като го признал за внушение на сатаната. Това обаче още повече озлобило враждебните нему корейшити, които след това се заклели да не встъпва в брак с целия род на Хошима, дядото на Мохамед. Решили да не го защитават при търговските пътешествия, вследствие на което кашилитите изпаднали в бедствено положение. Нямайки възможност да се присъединят към керваните на корейшитите и да организират собствена охрана, те се лишили от печаба. Положението на Мохамед станало тежко. Не очаквайки успех от проповедта в Мекка, той решил да търси последователи в съседния град Танфа, но и оттам трябвало да бяга под град от камъни. Почти десет години преминали в упорита борба, но на Мохамед все не се отдавало да образува голямо общество от последователите на исляма. Все пак щастието споходило пророка. Жителите на града Ятриба (Ятриппа, преименуван по-късно в Медина - град на пророка), решили да приемат учението на Мохамед и да го признаят за ръководител на племето и се задължили да го защитават така, както защитават жените и децата си. За Мохамед това била решителна крачка. Да напуснеш родния град и да преминеш към противника за арабите било голям позор, но за пророка друг изход не е оставал. След преговорите последователите на исляма се пренесли от Мекка в Медина. Враговете на Мохамед крояли планове за убийството му, но благодаление на хитростта си той успял да избяга и да се спаси в Медина. За мюсюлманството това е голямо събитие, тъй като от това време започва бързото разпространение на исляма. Годината на бягството на Мохамед в Медина или така наречената хиджра (хеджра) е станала за мюсюлманите начало на тяхното летоброене. В Медина Мохамед съсредоточил в свои ръце религиозната и светска власт. Желаейки да даде на основаното от него религиозно общество здрава организация, той построил в Медина първия мюсюлмански храм (джамия), където всеки ден вярващите били извиквани на молитва от мюезините. Била постановена ежедневна петкратна молитва, която не изисквала задължителното присъствие на всички в джамията. Всеки правоверен бил обложен с ежедневен данък за религиозни нужди. Но Мохамед не е имал възможност да съсредоточи цялото свое внимание върху устройството на религиозния живот, тъй като от това го отвличала борбата му против непокорните племена, към които проявил източна жестокост - ако победените откажели да приемат исляма били или изтребвани или осъждани на изгнание като имуществото им се разделяло между победителите - мюсюлмани, или в краен случай се облагали с непосилен данък. Особено жестоко се отнасял Мохамед към жителите на Мекка. Той обявил свещена война (джихад), при което обещал на всички, които ще паднат в битката, райски блажества. Няколко пъти той извършвал сполучливи нападения на Меканските кервани, а това много допаднало на жителите на Медина, тъй като грабежът за бедуина-арабин е представлявал приятно и благородно задължение. Много важно значение е имала битката при Бадра, където 300 мединци удържали победа над меканския отряд от 700 човека. "За тържеството на исляма Бодраската победа е извършила повече, отколкото най-вдъхновените проповеди. Вярващите били укрепени в своята вяра и получили стимул от материалните блага; невярващите се колебали, но разбрали, че свещената мюсюлманска война е твърде удобно средство за добиване на плячка, а всички изобщо разбрали, че Мохамед е политическа сила, с която трябва да се съобразяват племената." (А. Кримски). Жителите на Мекка не били съкрушени духовно. У тях все пак зреела надежда за реванш. Те събрали около 3000 отряд и атакували Медина, която се отбранявала със 700 души. Отначало мюсюлманите успели да вземат превес в боя, но после се отдали на грабеж и това решило изхода на битката. Мединците претърпели поражение, а сам Мохамед , ранен и изгубил съзнание, едва не бил хванат в плен. Но тази победа при Оход (625 г.) не донесла никаква полза за жителите на Мекка. Другото тяхно нападение било осъществено в 627 г. с 10 000 отряд, което не завършило с успех, тъй като Мохамед успял да укрепи града с ров и земни насипи. По това време той чувствал зад себе си голяма сила, че решил даже да извърши със своите последователи пътешествие до Мекка за поклонение на Каабата. Жителите на Мекка до толкова се били уплашили, че не се решили да попречат на това и сключили с Мохамед примирие за 10 години. Това му развързало ръцете и той започнал да се разправя с непокорните нему племена и главно с евреите, които се противели най-много на исляма. Съзнанието му за сила вн
машадо
на 28.10.2008 в 07:58:17 #1Животът на Мохамед Мохамед се е родил в 570 или 571 г. сл. Христа в Мекка. Той е произлизал от племето на корейшите, на които е принадлежало правото за владение на Каабето. Даже родът на самия Мохамед е владеел свещения кладенец Замзам и се ползвал с правото да черпи вода от него за поклонниците, но въпреки това семейството на Мохамед не е било от богатите. Мохамед загубил баща си преди да се роди, а майка си на шестгодишна възраст. Сирачето отначало приютил дядото Абу-Талиб, който не бил богат и поради това Мохамед е бил принуден още на младини да си изкарва хляба със собствен труд. Той пасял стадата на жителите на Мекка и бил пастир на камили в керваните по време на търговските пътешествия. Напълно вероятно е при тези пътешествия Мохамед да е имал възможност да се среща с евреи и християни и да води с тях беседи, но едва ли чрез тези случайни срещи с малко образовани монаси и евреи, той е могъл да се запознае с основите на християнството и на иудейството. Мохамед твърде рано се е освободил от тежестите на бедността. Неговите способност и честност обърнали внимание на богатата вдовица Хатидже, която го направила свой търговец, а след това (около 595 г.) се омъжила за него. Независимо от това, че Хатидже е била с 15 години по-стара от Мохамед, техният брак е бил щастлив. След смъртта на Хатидже той винаги се е изказвал за нея с чувство на дълбоко и искрено уважение, което карало неговата нова жена Аше да го ревнува от нея. Обезпеченото положение, което Мохамед достигнал благодарение на женитбата си, му дало възможност свободно да се занимава с религиозни въпроси. Възможно е към тези занимания да са го подтикнали някакви външни обстоятелства или влиянието на други религиозни хора, но несъмнено у самия него е било развито религиозното чувство. За него в научните среди се говори, че той е притежавал религиозен гений. (В.С. Сольовов). Характерно е признанието на Мохамед: "Повече от всичко на земята аз обичам жените и ароматите, но пълна наслада всякога съм намирал само в молитвата". Това признание можем да считаме за напълно правдоподобно. Мохамед не е чувствал влечение към практическия живот и винаги е имал склонност към мечтателност, която наследил от майка си. Мохамед обичал да беседва с евреи, християни и ханифи, благодарение на което е придобил доста широк поглед относно религиозните въпроси. Към създаването на новото религиозно учение Мохамед е бил приведен преди всичко от неудовлетвореното религиозно чувство, което при запознаването с висшите форми на религиозен живот не е могло да се мери с грубото обоготворяване на камъните. Но да си изясним психологически пътя, по който е дошъл до убеждението за своето пророческо призвание, е доста трудно. Идеята за пророка по принцип е била присъща на арабите - мнозина от ханифите живеели в очакване на Великия пророк, който да даде на арабите това, което евреите са получили от Мойсей, а християните от Исус Христос. Това очакване е споделял и Мохамед, но вярата в неговото пророческо призвание се е зародила в него, по мнението на повечето учени, под влиянието на нервната болест, в която той изпадал. Тази болест са я считали за епилепсия, но д-р Шпренгер, ревностен изследовател на исляма, се спира на факта, че при епилепсия човек забравя за преживяното в състояние на припадък, а пък Мохамед винаги е говорил за чувствата и виденията, които е имал в момент на припадък. Затова д-р Шпренгер определя болестта на Мохамед като "мускулна истерия", която не се изразява само в своеобразни физически припадъци (разширяване и стесняване на мускулите, обръщане на погледа ту на една, ту на друга страна, люлеене на главата, вцепеняване, затруднено дишане), но и се съпровожда с чисто физически дефекти. Истеричните хора са склонни към лъжа, самоизмама, видения и халюцинации, поради което измислиците на своята фантазия те често считат за истина. Затова почти не може да се различи самоизмамата, чиято жертва те стават, от измамата, а от това следва, че почти няма възможност да се узнае дали Мохамед е вярвал в своето пророчество в последния период на своя живот (относно първия период няма съмнение) или не е вярвал - доводите са в еднаква степен за и против. (Р. Дози). Под влияние на преживявания екстаз и на молитвената възбуда, Мохамед твърде често се е отдалечавал от семейството си на планината Хира и се е предавал на пост, молитва и съсредоточено размисляне относно религиозните въпроси. Тук Мохамед, когато бил 40 годишен, получил първото откровение, което го призовало на проповед между съотечествениците му. Отначало Мохамед се е съмнявал дали действително в това откровение е изразена волята на Аллах, а не е изкушение на злия дух, но когато започнали да стават едно след друго почти непрекъснато, той окончателно се убедил в своето пророческо призвание. Дълбоката вяра, с която бил проникнат Мохамед, увлякла и близките му хора - жена му Хатидже, дъщерите му, двамата му възрастни синове Али и Заида, приятеля му Абу-Бекир и др. На първо време проповедта на Мохамед не е имала особен успех сред народа. В течение на няколко години на него му се е отдало да привлече към себе си към 40 човека. Но в по-голямата си част това са били роби или лица, които със своето обществено положение не са могли да съдействат за успеха на исляма. Голяма придобивка за исляма е било обръщението на гореспоменатия Абу-Бекир, а по-късно и на Омар, енергичен и важен юноша. Те станали незаменими помощници на Мохамед. На първо време учението на Мохамед не е представлявало никаква новост. Това е било същото учение на евреите, християните и на ханифите за единия Бог и за безсмъртието на душата, към което била прибавена и догмата за божественото пратеничество на Мохамед. Но болшинството от жителите на Мекка въпреки това се отнесли враждебно към проповедта на новия пророк. По-заможната класа, в чийто ръце била съсредоточена властта, се бояла от издигането на Мохамед и от намаляване на своя авторитет. При това влиятелните корейшити употребявали всякакви методи, за да заставят Мохамед да се от