Хората се събират и разделят откакто свят светува. И рецепта за дълъг, щастлив и безоблачен брак няма наистина. Всичко е въпрос на психика, напоследък и на интереси.
Познавам жена, която скоро роди второто си дете от любовника си, както и първото, но мъжът й е припознал и двете. Малка подробност - той е американец, заможен и доста по-възрастен от нея.
Тя също не е първа младост - гони 40-те. А любовникът пък има дете от жена си, с която не живее. Други пък приятели вече са отгледали децата си - едната е на 22, а другата - на 19. И в момента са в развод.
Трети пък бяха гаджета 10 години, ожениха се и след 3 месеца се разведоха. Ами това е то животът! А кой крив, кой прав - те си знаят. Все пак има общи правила, които се оказват прът в колелото на брака. Ето някои:
Когато в семейството се появят наследници, обикновено вниманието се насочва към тях. Разбира се, това е нормално, защото да си родител означава, че трябва да поемаш своите отговорности. Но малко по малко партньорите губят връзката помежду си, интимността, докато в един момент дори не могат да си спомнят какво ги е накарало да се влюбят един в друг и да искат да бъдат заедно.
Липса на секс - Причини да не легнете под една завивка винаги се намират. И когато това се случва ден след ден, интимността между двама души малко по малко замира. Всъщност не главоболието само по себе си може да "убие" сексуалността на една двойка. То може да бъде причина да се започне един много нездравословен цикъл, в който сексът все по-рядко е страстен, романтичен и неочакван.
Немотия - Обикновено не липсата на достатъчно финанси води до развод, а по-скоро липсата на съвместимост по отношение на парите. Представете си конфликта между двама съпрузи, ако единият е пестелив, докато другият е прахосник. С течение на времето тази разлика може да достигне до такива висоти, че изходът да е само един, а именно развод.
Интерес - всички знаем, че това е "билет" за бърз развод. Има обаче и друг вид бракове по грешни подбуди - тези, когато мъжът и жената (или пък само един от двамата) смятат, че задължително трябва да се оженят. Забременяването е фактор, който кара много двойки да сключат брак, макар да не са сигурни в това. Когато пък от самото начало човек не е убеден, че бракът с партньора му е правилният избор, това е знак, че нещата не са наред. Простият извод е, че хората не трябва да се женят, само за да угодят на някого, а защото го искат наистина.
Общуване - "Помисли не сега, а след 10 години дали ще има за какво да говориш с този човек!" Може би разговорите са най-важни за съпрузите. Постепенното замиране на общуването води към раздяла. Дори и да се скарате, е по-добрия и правилен вариант от мълчанието.