Село Русаля се намира на 20 км от Велико Търново по пътя за Павликени. Със своите 271 души население то прилича на десетки други села в северна България, в които сякаш не се случва нищо. Дали е било така допреди десет години е въпрос на отделен материал.
На 15 септември 2014 г. обаче в Русалия се открива училището по изкуства и занаяти "Димитър Екимов" за социално слаби деца. То самото е дете на Анимари Димитрова и Златко Златков, които вярват, че чрез образование и изкуство ще успеят да дадат шанс за развитие на деца и младежи в неравностойно положение.
"През 2013 г. идеята на Анимари и Златко ми се стори малко утопична и сложна за осъществяване", казва сценаристката и режисьор Яна Алексиева. "Посетих училището три години след неговото официално откриване. Бях абсолютно безмълвна пред изключителните усилия, положени от Анимари и Златко. Запознах се с двама ученици и ги посетих в дома им през лятната ваканция. Като видях бедната среда, от която идват, и съпоставяйки я с възможностите, които им предоставя училището, си дадох сметка, че идеята от 2013 г., която ми се струваше неосъществима, не просто вече е реалност, но и има огромен потенциал да даде по-добро бъдеще на много социално слаби деца."
Източник: "Училище за надежда"
Анимари и Златко
Точно така се ражда идеята за "Училище за надежда" - дебютният пълнометражен филм на Алексиева, който тя създава с продуцента Симеон Цочев. Целта й е проста - да подпомогне по-нататъшното развитие на училището-пансион на Анимари и Златко. Защото усилията, положени от тях, както и от целия екип на училището, са впечатляващи.
Източник: "Училище за надежда"
"Всеки един от екипа - от създателите през учителите и менторите до хигиенистките, ме впечатли с безграничната любов и емпатия, която дава на децата, с индивидуалния подход към таланта и интересите на всяко едно от тях", казва Яна.
С екипа си тя събира десетки часове снимачен материал, заради което монтажът се оказва и най-трудният период от създаването на филма. "Бяхме малък и сплотен екип, децата бяха невероятни и се чувствахме привилегировани да можем да пътуваме често до училището, за да снимаме."
Източник: "Училище за надежда"
Привилегирован трябва да се чувства и всеки, който по някакъв начин се е докоснал и помогнал за съществуването на училището-пансион "Димитър Екимов" - училището в Русалия, което помага на деца от крайно бедни семейства, като им осигурява качествено образование, възпитание и грижа напълно безплатно. В момента в него има около 25 деца, но според първоначалния проект капацитетът му може да се увеличи до 250.
Източник: Училище за надежда
"За да се случи това, трябва да се построят още сгради, да се наемат още учители и ментори", пояснява Яна и допълва, че дори само споделянето на информация за училището в социалните мрежи е вид помощ. Гледането на филма й "Училище за надежда" и даряване на средства на https://rusalya.org/darete е по-директен начин да се включим бъдещето както на училището, така и в това на стотици нуждаещи се от допълнителна помощ социално слаби деца в България.
Източник: "Училище за надежда"
"Училище "Димитър Екимов" има капацитета да помага на още десетки деца ежегодно, но за това са нужни средства. Това, което ще видите във филма - от сградите на училището и пансиона, през ваканциите, храната и учебните пособия, чак до дрехите и хигиенните материали за децата, са осигурени благодарение на изключителните 24-часови усилия на основателите Анимари Димитрова и Златко Златков да намерят средства, за да се грижат за учениците", казва режисьорката на "Училище за надежда" Яна Алексиева. А филмът е по кината от 1 ноември 2024 г. - Ден на народните будители.
Източник: "Училище за надежда"
Как изглежда един учебен ден в училище "Димитър Екимов" и какви са вечерите там, защото то функционира на принципа на пансион?
Децата живеят в пансион и денят им започва със закуска и подготовка за занятията. Сутрин за тях се грижат менторите им, които им помагат с всичко - от лична хигиена до писане на домашни. После отиват в училището, което е на 50 метра разстояние. Там ги поемат учителите и започват часове по стандартните предмети. След края на занятията обядват и имат занималня до ранния следобед, където подготвят повечето си домашни. После отново се връщат в пансиона, където пак ги поемат менторите.
Източник: Училище за надежда
Ако имат домашни за довършване, те им помагат. Ако ли не - всички деца имат свободни занимания по различни изкуства и занаяти - рисуване, работа с глина и дърво, пеене, уроци по пиано, народни танци, роботика, плуване и други в зависимост от конкретните таланти, и интереси на всяко едно дете.
Много от тези извънкласни дейности се провеждат във Велико Търново, което изисква сериозна организация. След вечеря е време за почивка, четене на книги, гледане на филми в общата стая и понякога пеене с китара с някой от менторите. След това всички се къпят и се приготвят за лягане.
Източник: "Училище за надежда"
В трейлъра на филма един от създателите на училището - Анимари, казва: "Трябва да се приемем, да се обичаме и да си помагаме." Какъв е пътят към това да го направим като общество според вас? Как да се научим да приемаме различния?
Мисля, че Анимари го е казала точно. Въпреки различията ни, всички сме хора и е важно да проявяваме емпатия един към друг и да се стремим да не забравяме, че човекът срещу нас също вероятно преминава през трудности.
Често в нашето общество различните са стигматизирани и заклеймени, или приети като заплаха. А те са просто хора, които имат нужда от малко повече любов и разбиране, за да разцъфнат. Според мен толерантността е ключов фактор за едно сплотено общество.
Източник: "Училище за надежда"
Другият създател на училището Златко пък казва, че децата трябва да разберат, че ученето не е тегоба, а нещо приятно. Какви са наблюденията ви над българската образователна система и дали тя наистина превръща ученето в нещо приятно?
Според мен българската образователна система има нужда от сериозна реформа, за да бъде в крак с мисленето на учениците. В последните 20-30 години технологиите се развиват много бързо, а тя е изостанала, без да смогне да ги интегрира адекватно, за да направи материала по-лесно смилаем за новите поколения. В системата ни липсва и индивидуален подход към нуждите на всяко дете, което също затруднява процеса.
Източник: "Училище за надежда"
Какво ви изненада най-много в децата в училище "Димитър Екимов"?
Колко бързо започват да се развиват талантите на децата, когато попаднат в благоприятна среда, и колко смели стават, когато им се предложат нови приключения.
Докато снимахме филма, повечето деца ни възприемаха за част от пейзажа. Но имаше едно от тях - Сашко, който непрекъснато искаше да седи до оператора и задаваше страшно много въпроси. Ние му отговаряхме и му давахме да гледа през камерата, но в един момент трябваше да го отпратим, защото часовете му започваха.
След малко той дотича обратно, излязъл от клас, за да ни донесе подарък: беше нарисувал картина на екипа ни, застанали около камерата. Разбира се, още си я пазим!
Източник: "Училище за надежда"
Какво предстои пред вас в професионален и личен план след премиерата на филма "Училище за надежда" на 1 ноември?
С продуцента ми Симеон Цончев планираме да направим мини турне на филма из страната заедно с част от екипа и героите, за да разкажем на повече хора за училището и на живо. Продължаваме да работим по следващи проекти за филми, които са в различни етапи на развитие. В личен план се надявам да пътувам за почивка и презареждане на творческите батерии.
"Училище за надежда" е по кината от този петък, 1 ноември. За каузата му може да дарите тук.
