Вероятно сте се питали защо толкова много хора са твърдо убедени в нелогични вярвания, срещу които има убедителни доказателства от науката. Пример за такова вярване е, че Земята е плоска и изобщо не е планета, за разлика от останалите планети в Слънчевата система, както и различните теории на конспирацията.
Сега, отново науката е тази, която дава отговор на поставения въпрос. И този отговор е някак неочакван.
Източник: iStock
Според ново проучване, убежденията и вярата ни в правилността на дадена теза се подсилват не от логиката, а от положителната или пък отрицателна обратна връзка, която получаваме от околните.
Водещият автор на проучването, докторантът Луис Марти от Университета на Калифорния, Бъркли, казва: "Ако мислиш, че знаеш много по даден въпрос, дори това в действителност да не е така, е по-вероятно да не си достатъчно любопитен, за да го проучиш по-задълбочено. А така няма и да разбереш колко малко знаеш всъщност."
Източник: iStock
Това може да обясни и склонността на някои хора да се доверяват на шарлатани. Друг от авторите посочва, че ако някой успешно използва налудничава теория за доказването на реални факти няколко пъти, наблюдателите може да я приемат за вярна и да не се поинтересуват повече каква в действителност е истината.
Проучването се фокусирало и върху това какво оказва най-силно влияние при научаването на нещо ново. Учените установили, че увереността на участниците в експеримента, в това дали нещо е вярно или не, зависи много повече от последните им впечатления, отколкото от целия опит, с който разполагат. Т.е. те не разчитали на логиката. Така, начинът на учене може да определи и склонността ни да повярваме на нещо, което не е истина.
