Добре известен за медицината факт е, че мозъкът запомня негативните преживявания много по-бързо от позитивните.

Добре известен факт за психолозите пък е, че хората имат склонността често да задълбават надълбоко в негативни детайли за себе си, смисъла си и живота си, като в този процес губят поглед върху "голямата картина" и всичко позитивно в нея.

Ако случайно намерим 100 лева на улицата, дали ще се зарадваме повече, отколкото ще се ядосаме, ако случайно загубим 100 лева? Естествено, че не.

Това явление е и причината повсеместно да твърдим, че "всички новини са лоши" - мозъкът ни е програмиран из основи да запаметява и разпознава негативното много по-ефективно от позитивното.

Животът на модерния човек е изпълнен с много и най-различни източници на стрес и негативни емоции, а стресът е основен двигател за синтеза на кортизол в тялото.

Снимка 349309

Източник: iStock

Колкото повече кортизол произвеждаме, толкова повече мозъкът свиква с него, и толкова по-добре обработва негативните стимуланти от заобикалящия свят.

Това, разбира се, е обратим процес, в борбата с който обаче е нужно да бъдем много осъзнати и дисциплинирани.

За да възвърнем по-позитивния си поглед към всичко около нас, е нужно да тренираме мозъка си да го разпознава така, както разпознава негативните и стресови ситуации.

Също както забелязваме всичко негативно, трябва - съвсем съзнателно, да следим за всяка капка позитивизъм в деня, да се опитваме да я запомним, като навързваме към и други такива.

Снимка 349307

Източник: iStock

Всеки път, когато ни се случи нещо по-голямо и хубаво, е важно да спираме за няколко минути и да се концентрираме върху него с цялата си сила, да го раздуем в съзнанието си до още по-големи пропорции.

Дори най-позитивният човек не би отрекъл, че живеем в крайно негативен и скептичен свят, но това как той изглежда, в крайна сметка, е продукт на собствената ни нагласа към него, която можем да променим и постигнем с малко повече труд.