Вероятно и вие сте се озадачавали от хора, които са ужасно далеч от реалната представа за себе си. Те често се шегуват дебелашки, като си мислят, че са остроумни; говорят и много глупости или са "професори по всичко". 

Твърде вероятно е те наистина да го вярват - че са много компетентни, и изобщо да не си дават сметка, че всъщност интелектуалният им багаж не достига. Защото, оказва се, че колкото си по-глупав, за толкова по-умен се мислиш. 

Ето го и научното обяснение: През 1999 г. двама учени от Университета Корнел - Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, публикуват изследването си, в което описват когнитивно изкривяване, станало популярно впоследствие като ефект на Дънинг-Крюгер.

Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните - да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност. 

Снимка 328566

Източник: iStock

Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява защо в много случаи некомпетентността не прави хората объркани или страхливи, а напротив - те често са благословени със свръх самоувереност, предизвикана от нещо, което усещат като знание. И обратното - действително грамотните и начетените често погрешно допускат, че другите са носители на равностойни на техните разбирания и познания. 

Снимка 331955

Източник: GettyImages

Как можем да разберем дали не сме си повярвали прекалено много? За да четете това, вие вероятно сте специалист в нещо и търсите отговори. Припомнете си четенето в университета например. Колкото повече сте се образовали в нещо, сте осъзнали колко още много ви предстои и колко малко знаете. Въпреки това, в процеса на натрупването на знания, и самочувствието ви в дадената област се повишава.

Тогава си помислете колко малко знаят другите за вашата работа. Поставете се на тяхно място. Така излиза, че и вие знаете много малко за всяка друга област, различна от тази, в която сте експерт.

Ефектът Дънинг-Крюгер се отнася за всички - може да сме невероятно компетентни в някоя област, но пълни невежи в друга. Затова е важно да не забравяме, че ученето и развитието са процеси, които не спират цял живот.