Дали целуването не е нещо, което научаваме, или е нещо, което имаме вградено в гените си под формата на инстинкт? За съжаление не съществува еднозначен отговор на този въпрос, но науката все пак е намерила доста интересни догадки по темата.

Теорията на научаването

Някои клонове на науката вярват, че целуването е нещо, което научаваме в хода на развитието си, също както се научаваме да ходим и да четем. Един от доводите тук е, че 10% от хората по света никога няма да изпитат насладата от това да целунеш някого, най-вече спирани от религиозни и културни вярвания.

Снимка 336275

Източник: iStock

Част от експертите в еволюцията вярват, че целуването е действие на оцеляване, което е еволюирало в сегашната си форма, но не е част от биологията ни, както инстинкта за дишане, например.

Твърди се, че по време на първобитните общества, в отсъствието на специални детски храни, на майката й се е налагало да дъвче храната, преди да я предаде в устата на детето си, както правят животните. Това е оставило генетичен код у нас, който ни кара да асоциираме допира на устни с нещо положително и благоприятно за оцеляването ни.

Теорията на животинското начало

Снимка 336278

Източник: iStock

Друга не малка група от учени вярва, че целувката не е нищо друго, освен инстинкт, чрез който опознаваме и се сближаваме с потенциален партньор. Тази теория гледа на целувката като обмен на химикали, феромони и миризми, които ни помагат да разберем дали даден партньор е подходящ за създаването на поколение.

Снимка 336277

Източник: iStock

Поддръжниците на тази гледна точка са на мнение, че всичките нервни окончания в устните и устата са там, с единствената цел да ни подтикват към близък физически контакт, който би осигурил просъществуването на вида ни.