През 1985 г. беше установено, че над Антарктида се е образувала дупка в озоновия слой на Земята. Две години по-късно е подписан Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, чиято цел е да регулира употребата им. По-късно са въведени изменения, които напълно забраняват хлорфлуорвъглеводородите (CFC) - вещества, произвеждани от индустрията, и съдържащи хлор, който унищожава озоновия слой.
Сега измерванията показват, че има понижение на количеството хлор в мястото на озоновата дупка в резултат от забраната, и това е довело до понижение на разрушаването на слоя с 20% в сравнение с Антарктическата зима на 2005 - първата година, в която са правени измервания на хлора и озона, чрез сателита на НАСА Аура, по време на Антарктическата зима.
Озоновата дупка над Антарктида се формира през септември по време на зимата в Южното полукълбо, тъй като завръщащите се слънчеви лъчи катализират разпадането на озона с помощта на хлора и брома, които идват предимно от CFC.
Източник: iStock
Механизмът
Хлорфлуорвъглеводородите са химични вещества, които имат дълъг живот, но при издигането си високо в атмосферата се разпадат под действието на ултравилоетовите лъчи, идващи от слънцето, и освобождават хлорни атоми, които разрушават озоновия слой, взаимодействайки с неговите молекули.
Озонът е отровен при вдишване, но имаме нужда от присъствието му в стратосферата, тъй като абсорбира опасната ултравиолетова радиация и така предпазва от негативното ѝ въздействие върху здравето ни. Тя причинява рак на кожата, катаракта, потиска имунната система, може да унищожи растенията.
Това е първото изследване на химическия състав вътре в озоновата дупка, което потвърждава, че тя се затваря благодарение на понижението в количеството на CFC.
Бъдещето
Пълното възстановяване ще отнеме десетилетия, тъй като животът на тези молекули е от 50 до 100 години и те остават в атмосферата изключително дълго. Може да очакваме затваряне на озоновата дупка около 2060 или 2080 г., но според учените дори тогава все още може да има малко незатворено пространство.
Всичко това показва колко лесно можем да нарушим равновесието в природата и колко много време е необходимо, за да го възстановим отново.
