Отдавна Коледа се е превърнала в перфектния празник. Идеализираните представи за Рождество Христово дебнат от всеки ъгъл - телевизионна реклама, банер в интернет, флайери.
Идеята да бъдеш със семейството на този светъл ден постепенно преминава във виждането за повече хора, на които ще трябва да купим подарък.
Източник: iStock
Да, приканват ни да съберем родата до девето коляно и на всеки да дадем прилежно опакован пакет с голяма панделка. Ако пък сме с две леви ръце, ни очакват сериозни разходи и за опаковане. Така де, да бъде като по рекламите.
Празнични терзания
Подаръците обаче са едно на ръка. Ами празничната трапеза! Какво ще снимаме с режима за "хубава храна" или с новия филтър в Instagram? Елхата вече я показахме на всички.
За да завършим образа си на перфектна домакиня или платежоспособен господин, няма как да не постнем в профила фото на отрупана коледна маса. Няма значение колко хора ще седнат около нея, важното е колко ястия ще сложим върху нея.
Източник: iStock
Стоп, голяма грешка
Снимайки ястията, които най-вероятно присъстват и на трапезата на Гошо от шестия етаж, но не в този "гурме" вариант, доказваме само едно - че сме чревоугодници.
Един въпрос винаги ме е човъркал - ако ядем като за последно на Коледа и Нова година, след това колко време трябва да го караме на глад? Така де, и на 23 декември ще ядем, и на 2 януари...
За някои отрупаната количка в супермаркета е признак на благосъстояние и начин да се почувстват удовлетворени от живота. Често тези същите имат по няколко бързи "празнични" кредита, които чукат на вратата им и след като добрият старец го е направил.
Източник: iStock
Голяма заблуда
Демонстрирането на фалшив стандарт на живот води до фалшиво щастие. Особено след като отрупаме всички ястия, мезета и скъпи бутилки на масата, а столовете около нея останат празни.
Изпразнените душа и сърце не можем да напълним с нищо материално. Не пасва, не му е там мястото. Половинчатата усмивка за наш близък от избрания набързо подарък, пратен по куриер, бледнее пред щастието, което може да му дарим с присъствието си.
И ако тялото иска своето, то сърцето също нетърпеливо, но тихо вдига ръка като ученик, чакащ да дойде неговия ред да си каже каквото има. Това време обаче често идва чак след празниците. Все пак, емоциите трудно се пресъздават в социалните мрежи и не стават много за хвалене.
Източник: iStock
Разбира се, всички се чувстваме "festive". Но истината май е, че сме по-скоро преяли, отколкото щастливи. Преяли не само с коледна пуйка, но и с фалш...
