Затворили сме очи, седим кротко с кръстосани крака, дишаме дълбоко и... се чувстваме адски дискомфортно. Дори сме малко смутени от това, че през съзнанието ни минават хилядите "заглавия" на проблемите, задачите и ангажиментите, които ни чакат да им обърнем внимание.

Много от нас са опитвали да се докоснат до медитативното състояние - все пак тази практика датира от хилядолетия и има множество научно доказани позитивни ефекти. Но, поради някаква причина,   няколко минути след безмълвни борби със собствените мисли, опитите ни винаги са приключвали без успех. 

Снимка 350477

Източник: iStock

Някак крайно дискомфортно е да седим в мълчание и тишина, и да очакваме грандиозността на финия свят да завладее лудницата на будното ни съзнание. Чувстваме се физически неудобно и дори безсмислено, опитвайки се да утешим неспирния поток от мисли.

Снимка 297029

Източник: iStock

Точно в този дискомфорт се крие и ключът към успешната медитативна практика.

В днешно време човешкото съзнание е залято от стимуланти и информация, повече от когато и да е било. Мозъкът толкова обожава тази ангажираност, че когато се опитаме да я редуцираме чрез медитация, той изпраща сигнали на тревожност, дискомфорт, нервност и други усещания, които ни принуждават да прекратим практиката си. 

Борбата с ума по време на медитация не е толкова борба с мислите, колкото борба с всички тези смущаващи усещания на пасивност и статичност. Като устояваме волево на собственото си вътрешно неразположение, ние всъщност успяваме да потопим пръст в дълбините на истинската медитация.

Снимка 331677

Източник: iStock

Колкото повече тренираме ума си със съзнателни медитативни упражнения, толкова повече ще виждаме ефектите на практиката. Веднъж устояли на собственото си цунами от усещания в тишина и спокойствие, сме много по-склонни да запазим баланс и вътрешна хармония в реалните предизвикателства и стресови ситуации на идния ден.

Нужно е единствено да се концентрираме върху това, че ще успеем да останем неподвижни и центрирани, независимо колко некомфортно се чувстваме в тялото си - също като да се возим в претъпкан автобус през лятото.