От слънцето до земната повърхност, и следователно до нас, достигат само UVA и UVB лъчите. Те са невидими за очите ни, но ефектът от съприкосновението им с нашата кожа рано или късно става видимо: изгаряне, преждевременно състаряване на кожата и рак.
UVA лъчите са с по-голяма дължина на вълната и носят по-малко енергия в себе си, затова успяват да проникнат по-дълбоко в нашата кожа, където водят до образуването на свободни радикали и са отговорни на състаряването и за някои имунологични проблеми.
UVB лъчите са с по-малка дължина на вълната и по-голяма енергия. Те достигат до повърхностните слоеве на кожата, където са способни директно да увредят ДНК на кожните клетки. Отговорни са за слънчевото изгаряне и развитието на рак на кожата.
Източник: iStock
Предпазният ефект на слънцезащитните кремове се дължи на органични молекули, които абсорбират UV лъчите, както и на неорганични пигменти, които абсорбират, отразяват и разпръскват лъчите. За да предоставят защита както срещу UVB, така и срещу UVA лъчите, кремовете трябва да съдържат цинков оксид, титанов диоксид или авобензон.
SPF факторът показва до каква степен слънцезащитният крем предпазва от изгаряне, т.е. от UVB лъчите и затова е възможно високият фактор да не защитава от ефектите на UVA лъчите - това се случва, ако в него не присъства поне една от трите съставки.
Слънцезащитен крем с фактор SPF 10 позволява на 10 от 100 попаднали върху кожата фотона да преминат през защитата. Фактор SPF 20 означава, че преминават само 5 от 100 и т.н.
