Днес православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден се отбелязва началото на есента.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през 17 век.
След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.
Празникът се нарича още Гроздоберник, тъй като започва брането на грозде. Смята се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват, а слънцето започва да се приближава към зимата.
Вярващите спазват строг пост, а традиционните обредни ястия са зелник с праз лук и печена тиква. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.
За празника се раздават пресни пити, за да се умилостивят стихиите и да бъде плодородна годината. Първото откъснато грозде се освещава в черква и се раздава за здраве и плодородие. Освен именниците, на този ден празнуват и лечителите, които лекуват пресекнал се кръст, навехнати или счупени крайници.
Имен ден днес празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
