Никола Анастасов: Човек трябва да го помнят с усмивка

Големият български актьор Никола Анастасов се пребори с влошеното си здрави и сподели рождения си ден с публиката на Сатиричния театър. За ролите в живота, за чувството да си партнираш с Вачков, Парцалев и Калоянчев и за приемствеността между поколенията с него говори Полина Гергушева от bTV.

- Защо решихте точно на рождения си ден отново да излезете на сцена?

- Е, това е изненадата за мен. Аз не знаех, че са предвидили на 22-ри на рождения ми ден, че ще имам представление, не знаех, че и до тогава ще се оправя със здравето, за да играя. Нещо съдба, сигурно, или тарикатлък на някои колеги, викат: „Дайте да се почерпим по случай рождения му ден”.

- Толкова много години сте прекарал тук в този театър...

- Цял живот.

- Колко са всъщност?

- Тука 59 само в Сатиричния театър и 2 – един във Враца и един във Варна. При основаването на театъра от тогава съм актьор и съм много щастлив, че от тогава не напуснах театъра си, макар че ме поканиха в Народния и толкова беше престижно да играеш в Народния, по много причини, но като ме видя Стефан Сърчаджиев директорът на нашия Сатиричен театър, че отивам при директора на Народния театър, за да уговаряме условията, вика: „Да не си стъпил в Народния театър, връщай се веднага, остани си в тоя театър! Той е твой!”

И аз наистина го превърнах в мои театър и повече не му изневерих. Аз въобще не съм му изневерил, но бях на крачка да вляза в помпозната червена сграда на големите творци, но ето тука съм много по-щастлив.

- Наричат ви „усмивката”. Това е един от прякорите ви, а какво ви кара да се усмихвате?

- Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен. Всички живеем за да се радваме един на друг, а смеха както казвам аз е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма. Но той Калоянчев го измисли това „усмивката на Сатиричния театър”.

- Вие защо обичате толкова театъра? Задавал ли сте си този въпрос?

- Много е странен и чуден въпросът Ви, защото аз кандидатствах от немай къде в театралната академия, защото другаде не ме приемаха и не бях и гледал театър при това, а само опера. Имах нахалството да се явя и изпълня и то научих стихотворението „Юноша” на Христо Смирненски за 2 дни и на третия се явих. Сега аз просто имал съм късмет, харесали са ме.

По едно време вече пресяване на последен тур изведнъж викат: „Абе, кой го пусна пък това момче”? И професор Филипов каза: „Абе нека влезе, щом е достигнал до тука, значи си има нещо”.

И аз влязох в неговия клас и той там каза: „Ей, аз те взех, макар че имаш много кусури. Но нали за това е театралната академия - да превърнем минусите в плюсове! Това, което имаш, разбира се, крив нос, щръкнали уши, нисичък си, дребен, всичко може да се пооправи, ако се превърнеш в един комедиен актьор, в едни характери човешки и ги превъплътиш на сцената и това ще покрие всички твои недостатъци”.

Големият педагог Дановски, който стана директор на Сатиричния театър, така ни учи - като е гарга да е рошава, и ние станахме всички рошави гарги. И ето от тези рошави гарги се явиха куп големи български артисти, които остават за вечни времена.

- Кого помните най-ярко от всички тези артисти?

- Просто ще обидя някой. Те са толкова много и всички са различни – ами Григор Вачков, ами Парцалев, ами Калоянчев, Константин Коцев, Васил Попов, ако започна да изреждам, това са страхотни брилянти да имаш в спектакъла си такива актьори разностранни неповторими, а и жените.... Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, всички, които се научихме на този нов вид театър сега толкова любим и не мога никога да го напусна дори с малка операцийка на корема – пак дойдох и играх.

През последните 2 години актьорът претърпява 8 на брой операции. Всички те са направени от гастроентерологът Ради Цонев, когото Никола Анастасов вече нарича свой син.

- Тук, в публиката, е бил един от вашите лекари?

- Да, от къде знаеш?

- Е, казаха ми.

- Да, имах смелостта да го поканя. За съжаление, чак на 18-ти ред. Такъв голям професор, който ме оперира и който ще ме дозакърпи тези дни, на толкова далечно място. Но той сигурно е гледал и по-важното е, да се радва отколкото на кое място седи.

Първата роля на Никола Анастасов в Сатирата е в спектакъла „Кралят отива на война” по приказката на Андерсен „Новите дрехи на краля”. Там играят с Георги Калоянчев, Парцалев, Стоянка Мутафова, Леда Тасева и др. Режисьори са Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов.

- Сега аз бях страшно изненадан, когато преди два дни стъпих след дълго отсъствие в театъра и видях афиша „Новите дрехи на краля” и замрях, защото това е, тази пиеса я играхме ние най-първите актьори на театъра и там играх моята първа роля. И така се зарадвах, като че аз ще играя.

Но те сигурно си имат свой стил, сега ще ги гледам като излезе премиерата, ще ги гледам и сигурно ще им се радвам, защото всеки носи със себе си нещо ново неподозиращо и неочаквано, така че поколенията се сменят, дано да се запази приемствеността, а иначе таланти Бог дал в България.

- А за собствения си рожден ден какво ще си пожелаете?

- Да мога да изиграя следващото представление пак.