За автора:
Джон Ъпдайк е роден през 1932 година в Стилингтън, Пенсилвания. През 1954 година завършва Харвард и прекарва една година в Оксфорд, Англия, където учи рисуване и изящни изкуства в „Ръскин". От 1955 до 1957 работи в екипа на списание „Ню Йоркър", а от 1957 година живее в Масачузетс. Има четири деца и освен настоящата книга е автор на още шейсет, в които влизат пет детски книжки, както и сборници с кратки разкази, стихотворения и критика.
Работите му са печелили наградата „Пулицър", Националната награда за книга в САЩ, Наградата за най-добра американска книга, Националната награда за критическа литература, Наградата ПЕН/Фолкнър и медал „Хауълс". През 2007 г. Ъпдайк получава златен медал за художествена литература от Американската академия за хуманитарни науки и изкуство.
За книгата:
„Преди Джон Ъпдайк да ни представи този великолепен роман дори нямах представа, че е решил да се върне към своите вещици. Той винаги суеверно е внимавал да не разкрива прекалено много информация за книгите, по които работи - а когато става дума за вещици, тази предпазливост е много уместна - затова ме държа в напрежение през цялото време до пристигането на ръкописа. Но веднага щом видях заглавието, си помислих, че идеята е великолепна, защото краят на „Вещиците от Истуик" наистина ни остави изпълнени с желание да разберем повече. Как ще се развият браковете, които вещиците си уредиха сами?
И какво ще се случи с вещерските сили на Джейн, Суки и Александра, след като сборището им се разпадна? Колкото до Дарил ван Хорн, така зловещо изигран от Джак Никълсън преди двадесетина години, кой е бил той в действителност?
Всички тези отговори са тук, във „Вдовиците" - едно прекрасно изкушение за читателя. Романът ни предлага не само завладяващ разказ, неведнъж избухвах в смях при точните, лукави наблюдения на Ъпдайк. Как дръзва този човек да знае толкова много за униженията, на които възрастта подлага застаряващите жени? За стратегиите, прилагани от вдовиците? И - в случая с тези вещици - за отслабването на силите им?
Докато четях „Вдовиците от Истуик", отново се удивих на удоволствието, което Ъпдайк извлича от писането. Описанията му на пътуване до канадските Скалисти планини, до египетските пирамиди, до Великата китайска стена са наситени с такива богати подробности, че просто се потопих в чистото удоволствие на думите му, на познанията му и на критичното му око.
Затова нека приветстваме вещиците с „Добре дошли отново!" и нека се насладим на пътуването." - Джудит Джоунс, вицепрезидент и главен редактор
