Салман Рушди: Аз съм забавен човек, книгите ми - също

"Среднощни деца" на Салман Рушди бе избрана от читателите за най-добрата книга, печелила "Букър" в 40 годишната история на наградата. А това дори не е най-известното му произведение. "Сатанински строфи" му носи световна популярност и смъртна присъда от страна на ислямските фундаменталисти. 19 години по-късно роденият в Бомбай писател все още е жив и в прилично здраве. Новината за читателското признание го заварва в САЩ, където той е на турне, представяйки новата си книга, "Чародейката от Флоренция". Маями е 25-ият от общо 29 американски града, които планира да посети. Книжарницата, в която трябва да се срещне с читателите по план, се оказва твърде малка и четенето е преместено в местен юдейски храм.

Докато чака официалното начало Рушди отпива водка Grey Goose и разговаря небрежно с журналист на "Гардиън". "След Дж. К. Роулинг май съм най-големият литературен износ на Великобритания", коментира той пред събралата се тълпа слушатели. "Всяка вечер процедурата е - 20 минути четене и после отговаряне на въпроси. Някога четенето беше един час, но хората вече нямат нужното търпение." Въпросите, признава той, често се повтарят. Някакви съвети за млади писатели? Определя ли се сам като индийско-английски писател, който постепенно става евроцентрик? Каква е историята с тая фатва?* Рушди твърди, че ще се радва, когато обиколката на САЩ свърши. "Тайната идея на тези турнета е да накарат писателят да мрази книгата си. Така го стимулират да напише нова."

Това явно върши работа, защото той вече мисли за следващата си книга. "По-малкият ми син е на 11 и може би ще напиша детска книга. Когато по-големият ми син бе на тази възраст, написах книга за него и по-малкият вече си иска книжката." Въпреки казаното Рушди видимо не мрази представянето на книгите си. Даже изпитва странно удоволствие от раздаването на автографи. "Знаеш ли, че подобрих рекорда на Джими Картър в родния му щат? Разписах се на 475 книги за един час. Но това е нищо. В Нашвил дадох над 1000 автографа за час, мисля, че това е наистина рекорд.

През 1981 година, Рушди работи в рекламна агенция, когато "Среднощни деца", издържаната в стила на магически реализъм история за раждането на модерна Индия, печели "Букър". Книгата става световен бестселър и Рушди напуска работа. "А получих едва 1500 лири аванс. Мислите, че е смешно, нали? Знам, ето затова уволних агента си." 27 години по-късно Рушди праща двамата си сина да приберат най-престижната британска литературна награда - "Букър". "Най-радостен съм от факта, че над половината гласували за мен читатели са под 35 години.

Книгата явно е надскочила поколенията, което е чудесно. Страхувах се, че може да се приеме като книга за конкретно събитие - създаването на Индия и това ще я направи твърде преходна. Проблемът с разказването на съвременна история е, че посланието ти остарява доста бързо".

"Не бях никак уверен, докато я пишех. Първият ми роман бе тотално оплют, имах още 4-5 неставащи за публикуване книги, чувствах, че съм се провалил като писател. Йън (Макюън), Мартин (Еймис) и Джулиан (Барнс) вече бяха пробили. Съвременните ми колеги писатели бяха като ферарита, а аз още не можех да стартирам.

Проваленият му литературен дебют все пак служи за нещо. Рушди използва 700-те лири, които е получил, за да напусне Лондон и да замине за пътешествие из родната си Индия. Пътуването играе ролята на катализатор за въображението му. "Осъзнах, че студената проза на Анита Десай, Р.К. Нараян и другите индийски писатели бе неспособна да предаде тази страна. Самонадеяно прозрях, че аз мога да напиша нещо, с което да уловя разноликия дух на Индия и то в една книга.
Индия не е студена, тя е гореща. Тук никога не можеш да си сам. Исках да създам литературния еквивалент на това да си в тълпа. Умишлено се опитах да вкарам твърде много събития, за да се почувства читателят разнасян насам натам, точно като в тълпата."

Най-известната и най-любопитна за публиката (дори и да не е най-добрата) негова творба обаче си остава "Сатанински строфи". Книгата бе приета като обидна за исляма от иранския аятолах Хомейни и през 1988 г. той издаде фатва със смъртна присъда за Рушди. Проведен бе поне един неуспешен атентат срещу писателя, а няколко други лица, свързани с книгата, също станаха обект на покушения - японският преводач на "Сатанински строфи" бе убит от ирански терористи.

Рушди се шегува с фатвата по време на четенето си в Маями. "Не искам да споря с аятолаха, но ще изтъкна един простичък факт - само един от нас двамата е мъртъв (Хомейни умира от инфаркт през 1989). Нали сте чували, че писалката е по-силна от меча? Не се закачайте с писатели!"

Питам го, как е възможно да се шегува с това. "Тъй като това, което се случи с мен не е весело, хората решиха, че и аз не съм весел човек. След като критиката към книгата ми е теологична и езотерична, явно някои решиха, че и самата книга е теологична и езотерична. Оказах се неправилно разбран. Затова и се шегувам. Аз съм забавен човек, моите книги - също."

Рушди говори за фатвата като за нещо отминало. Наистина през 1999 г. иранският външен министър Камал Харази обеща, че Иран ще се въздържат от атаки срещу живота на писателя, но много ислямски религиозни лица все още настояват за убийството му. Решението за връчване на Рушди на почетната титла "сър" бе последвано от многохилядни протести в Пакистан и Малайзия през миналата година и окачествено като "обида срещу исляма".

"Не се зарадвах особено на смъртната си присъда, както може да се досетите. По принцип писателите не трябва да бъдат убивани заради това, което пишат, макар че мога да се сетя за няколко изключения. Най-ужасна беше отговорността ми за опасностите, който причиних на близките си. Майка ми живееше в страх в Пакистан по това време. Няколко близки колеги бяха убити." Напоследък нещата сякаш се уталожават. "Мартин Еймис ми каза: "Вече те няма на първите страници на вестниците". Ех, беше дълго пътуване от първите страници до литературните страници, но се радвам, че успях да го извървя."

Какво е мнението му за позицията на Еймис и Макюън по отношение на исляма? Мартин Еймис нарече умерения ислям "мързелив и тих" сравнен с т.нар. ислямизъм в интервю за британски вестник и заяви, че окуражава дискриминацията срещу мюсюлманите в Англия, "докато не засегне цялата общност и не почнат да възпитават правилно децата си". Йън Макюън пък заяви пред пресата, че презира ислямизма, "защото иска да създаде общество, което ме отвращава, основано изключително на религията, на някакъв текст, на липсата на свобода за жените, на дискриминацията на хомосексуалистите и прочие".

Питам Рушди дали смята, че мюсюлманите трябва да бъдат дискриминирани. "Не мисля, че Еймис искаше да каже наистина това. Той произнесе на глас един обществен страх и беше оправдано да го направи по такъв грубиянски начин. Ако никога не казваме на глас това, което мислим, ние си налагаме автоцензура, а това според мен е пъзльовщина. Аз може да не харесвам нещата, в които вярваш и дори да те презирам заради тях, но трябва да мога да го кажа на глас. Хората трябва да спрат да се обиждат така лесно. Изградена е култура на обидата, която ни учи, че да обидиш някого е най-лошото нещо на тоя свят. А има и по-лоши. Учат ни, че най-важното нещо е да уважаваме и почитаме другите. Знаете ли как ще изглежда един почтителен комикс? Скучно."

Във Великобритания все още е възможно писателите да коментират актуални теми. В САЩ това вече се случва далеч по-рядко. В миналото Норман Мейлър и Гор Видал действаха като обществени интелектуалци, сега за съжаление има много по-малка възможност за нещо подобно."

Темата, която привлича вниманието върху последната му книга обаче, не е религията или политиката, а секса. След четири брака Рушди успява да напише книга, която изобилства с похотливи сцени, написани след изтощително изследване на индийските секс учебници. Главната героиня в "Чародейката от Флоренция" е специалист в 7 различни типа унгуикулация, което както обяснява Рушди, е "използването на ноктите за подобряване на любовния акт".

"Проучвах темата доста подробно и не се ограничих само с Кама Сутра, а прочетох още няколко текста за еротичните изкуства. Не всичко опира до гимнастически пози. В част от книгата се разказва за отвара, изготвена по специална рецепта, която помага на героя да има 97 поредни еякулации. Знам какво си мислите: Само 97 ли?"

Според един литературен критик главната героиня е предвестник на Карла Бруни. По-добро сравнение ще е Падма Лакшми - модел, актриса и четвърта съпруга на Рушди, с която той се развежда докато пише книгата. "Последната година от живота ми беше ужасна за мен и си мислех, че никога няма да довърша романа. Изживях трудни моменти, но имам силно чувство за дисциплина, както повечето писатели. Един дърводелец не спира да прави маси, само защото бракът му се разпада. Той продължава да работи. Това направих и аз."

_________________________________________

* Ислямски религиозен декрет, в случая смъртната присъда произнесена от аятолах Хомейни.