"Разпилени разкази" са неиздаваните (в по-голямата си част) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски. Те са писани в един дълъг период - от 1997 до 2012, но предимно през миналия век.
Така че имат и апокрифна стойност. Нещо като драсканиците на Наполеон из ученическите му тетрадки, преди да стане такъв велик и досаден император.
В разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът, Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек, Франц Кафка, Джон Ленън (като писател). И продължава напред!
"Събрани разкази" е опит да се съберат всички „сериозни" разкази на Калин Терзийски, което не означава, че това са разказите, в които няма чувство за хумор.
Просто в тях истинският живот е представен в една синьо-зелено-кафява гама, каквито са полутоновете в подмолите, в глъбините. Защото много от историите в "Събрани разкази" са от скришните и сумрачни пространства на живота.
Истории за съблазнителни жени, които не могат да спрат да пият и за тъжни мъже, които скитат из потайностите на Женския пазар. Животът е точно такъв, какъвто го виждаме. И не точно. Всъщност "Събрани разкази" е книга - продукт на един огромен труд. Труд по осъзнаването на живота./Lifestyle.bg
