Почина писателят Калин Терзийски, това съобщи във фейсбук неговият брат Светослав Терзийски. През март Калин щеше да навърши 56 години.
"Приятели, вчера, на 22 януари, в 20:00 ч. почина моят брат Калин Терзийски. Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере", написа в социалните мрежи брат му. За момента не е ясна причината за смъртта му.
Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Завършва Медицинския университет в столицата със специалност психиатрия - образование, което по-късно се превръща в една от най-силните основи на литературния му стил. В продължение на няколко години работи като психиатър в болница "Св. Иван Рилски" в Курило, Нови Искър, където се сблъсква отблизо с човешките страхове, зависимости, сривове и надежди.
В началото на 2000-те години Терзийски взема радикално решение - прекратява медицинската си кариера и се посвещава изцяло на писането и работата в медиите. Започва активно да публикува, да се изявява като журналист, радиоводещ и телевизионен коментатор, като постепенно се утвърждава като едно от най-разпознаваемите и провокативни имена в съвременната българска култура.
Той е автор на поезия, разкази и романи, сред които "Има ли кой да ви обича", "Любовта на 35-годишния мъж", "Алкохол", "Лудост", както и редица други книги, които често балансират между изповедта и художествения разказ. В творчеството му централно място заемат теми като човешката психика, самотата, зависимостите, любовта, страха от остаряването и сблъсъка между личността и обществото.
През 2011 г. Калин Терзийски е удостоен с Европейската награда за литература за сборника "Има ли кой да ви обича". Отличието му носи международно внимание и води до преводи на негови произведения в редица европейски страни, утвърждавайки го като автор с универсален език и теми, разбираеми отвъд българския контекст.
Критиците често определят стила му като директен, понякога болезнено откровен, но същевременно пропит с ирония и самоирония. Психиатричният му опит ясно личи в детайлните психологически портрети и в умението му да навлиза дълбоко във вътрешния свят на героите си. Терзийски не се страхува да показва човешките слабости, провалите и противоречията, превръщайки литературата си в форма на откровен разговор с читателя.
Освен като писател, той е художник, като е познат и с активното си публично присъствие, често предизвикващо полярни реакции. Със своите текстове и изказвания Терзийски редовно поставя неудобни въпроси за смисъла, морала, успеха и цената на свободата - както в личен, така и в обществен план.
В крайна сметка Калин Терзийски остава фигура, която трудно може да бъде побрана в една роля - лекар, писател, провокатор и наблюдател на човешката душа, който превръща личния си опит в литература, способна едновременно да разтърсва и да утешава.
