За книгата:
В "Прелестни създания" през една нощ в дъжда Итън Уейт открива, че е влюбен в Лена Дюшан. Тя е красива, опасна и прокълната. Сега и над двамата тегне общо проклятие и никой от хората, които обичат, не е в безопасност.
Понякога любовта е прокълната...
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака...
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака...
И любовта ги поведе в мрака...
Прелестен мрак е великолепна готическа приказка...
За авторите:
Идеята за света на "Прелестни създания" и "Прелестен мрак" хрумва на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл, докато обядват. Маргарет е очарована от фентъзи жанра и винаги е искала да напише роман за свръхестественото, докато Ками обича историите за американския Юг и мечтата й е била да напише книга, в която да разкрие южняшките си корени. Тъй като нямали нищо за писане, им се наложило да надраскат първите си идеи за романа върху салфетки. Преди края на обяда светът на "Хрониките на чародейците" вече бил почти оформен в съзнанието им.
И Ками, и Маргарет живеят в Лос Анджелис, Калифорния, със семействата си. Вече пишат на компютри вместо на салфетки и ви канят да ги посетите на www.kamigarciamargaretstohl.com.
Маргарет Стоъл
Също като Лена писането спасява Маргарет Стоъл от проблемите, когато е на петнайсет години. Тя е автор и дизайнер на много популярни видеоигри. Маргарет се влюбва в американската литература в колежа "Амхърст" и в "Йейл", завършва магистратура в "Станфорд".
"Писането ме спаси от проблемите, в които бях затънала, когато бях на петнайсет години. Като се замисля, по онова време проблемите наистина бяха моят живот. Оттогава обаче пиша. Писала съм всичко - видеоигри и наръчници за тях, сценарии, поезия... Някои от игрите, които съм писала, бяха номинирани за "Most Innovative Game Design" ("Най-новаторски дизайн на видеоигри"). Ако сте фенове на този жанр, ще разберете защо кучетата ми се казват Зелда и Кърби."
Живея в Санта Моника, Калифорния, със семейството си, повечето от които са "поробени" от мен и в една или друга степен участват в писането на моите романи. Не се шегувам; когато дъщерите ми искат да отидат на училище, аз им казвам: "Как може да сте такива егоистки? Вървете си в стаите, четете и редактирайте!" И под "казвам" имам предвид, че им крещя, а понякога дори ги замервам с разни предмети. Пиша заедно с Ками - човека, заради когото въобще успяхме да завършим книгата си (и заради дъщерите робини, разбира се)...
И така, написахме нашия първи роман и той ще излезе в много, много страни. Малко ме е страх... "
Ками Гарсия
Също като Ама Ками Гарсия е много суеверна. И като всяко уважаващо себе си момиче с южняшки корени си пече сама домашните бисквити и пайове.
Ками е завършила Джордж Уошингтон Юнивърсити, специалност педагогика. Тя е преподавател и специалист по проблемите на четенето и едно от любимите й занимания е да се занимава с деца и тийнейджъри.
"Израснах в окръг Вашингтон, но винаги съм се чувствала донякъде и част от Юга. Когато бях на тринайсет години, семейството ми се премести и заживяхме заедно с баба ми и с прабаба ми - под един покрив бяхме четири поколения жени. Докато растях, пиех подсладен чай, ядях зеленчуци, сготвени със сос от бекон, и домашно направени курабийки. Не всеки има баба, която знае как да оскубе кокошка и да ти шие дрехите, нали?
Не приличах на никоя от жените в семейството ми. Носех само черно, много пръстени и прекарвах часове, пишейки в дневника си. Когато завърших гимназия, вече бях изписала стотици страници и бях по-близка с героите от книгите, отколкото със съучениците си. Така започна връзката ми с писането.
Получих магистърска степен по педагогика и преподавах допреди десет години, когато се преместих в Лос Анджелис. Освен че пиша книги за юноши, работя и с деца, които имат проблеми с четеното и писането. Научила съм повече от учениците си, отколкото през цялото ми следване. Все още живея в Лос Анджелис заедно със съпруга, сина и дъщеря си. Много съм суеверна и съм се заобиколила с всякакви амулети. Обичам филми за катастрофи и мога да живея само на пица и диетична кока-кола."
