Докато лъвовете и тигрите са котките, за които всички се сещат, съществуват и редица по-дребни котешки видове, които се споменават по-рядко. От риболовните котки до пампаските котки - тези пухкави хищници са много повече, отколкото изглеждат на пръв поглед. И коя от коя по-различни и уникални. Точно като пясъчната кота.
Пясъчната котка (Felis margarita) е сравнително дребно животно с дължина на тялото едва около 45-57 сантиметра. Опашката ѝ обаче може да бъде почти наполовина толкова дълга - още 28-35 сантиметра. Тези миниатюрни котки тежат между един и три килограма.
Може и малки да са, но са изключително добре приспособени към средата си. Те са предимно нощни животни и ловуват, използвайки острия си слух, за да откриват плячка. Това са единствените представители на семейство Коткови, които живеят изцяло в пустинни местообитания. Предпочитат пясъчни пустини, където ловуват дребни гризачи - най-вече бодливи мишки, песчанки и други. Хранят се също с малки птици, млади зайци и понякога с влечуги. В пустинята Сахара е известно, че убиват пясъчни усойници, като понякога заравят плячката си, за да се върнат към нея по-късно.
Източник: iStock
Пясъчните котки са предимно самотници, но се събират по време на размножителния период. За да си помагат в това, те издават характерен брачен зов, който звучи като лаене на куче или като глас на тюлен. Силният звук, в комбинация с отличния им слух, им позволява да се откриват една друга сред необятния пустинен пейзаж.
Разпространението на пясъчната котка е донякъде неравномерно и макар да има данни за отделни екземпляри в Северна Африка и части от Азия, трудно е да се определи точният ѝ ареал. Това, което се знае със сигурност, е, че тя предпочита истински пустинни местообитания - от Мароко, през Арабския полуостров, до страни като Пакистан, Казахстан и Сирия.
Източник: iStock
Пясъчните котки са отлични копачи - те сами изкопават своите леговища и изравят плячката си от пясъка. Дългите, гъсти косми по възглавничките на лапите им ги предпазват от горещия пустинен пясък. Освен това оставят съвсем малко следи, което прави тези потайни котки още по-трудни за проследяване от учените, пише IFL Science.
