Историята на Хокснското съкровище във Великобритания по удивителен начин напомня за откриването на Вълчитрънското златно съкровище - едно от най-ценните археологически богатства на България, намерено съвсем случайно през 1924 г. при обработка на земеделска земя край село Вълчитрън. И в двата случая обикновени хора, без да подозират, се натъкват на следи от изключително богато и загадъчно минало.
Вълчитрънското съкровище е открито от местни жители, които копаели лозе, когато лопатите им се ударили в метален съд. В него се оказали 13 масивни златни съда с общо тегло над 12 килограма, датирани към края на бронзовата епоха (около XVI-XII в. пр. Хр.). Както и до днес, остава загадка дали предметите са използвани в религиозни ритуали, дали са били царско притежание или жертвено съкровище, скрито в несигурни времена.
Подобна е и историята от Англия. През 1992 г. фермерът Питър Уотлинг от село Хоксн, графство Съфолк, чуби чука си и моли свой приятел пенсионирания градинар и любител металдетекторист Ерик Лоус да му помогне да го намери. Вместо инструмента, Лоус обаче открива древни монети и сребърни предмети. За разлика от много други подобни случаи, той веднага уведомява полицията и археолозите, което позволява находката да бъде проучена професионално.
Източник: iStock
Така е разкрито т.нар. Хокснско съкровище - над 15 000 римски златни и сребърни монети, бижута, съдове и лъжици, грижливо подредени в дървен сандък с вътрешни отделения и защитни текстилни и сламени обвивки. Археолозите са сигурни, че съкровището е било умишлено скрито, но причините остават неизвестни. Тогава съкровището е оценено на стойност около 1.75 милиона паунда (днес приблизително 4.7 милиона британски лири).
Историците предполагат, че ценностите са били заровени в периоди на политическа нестабилност и опасност. Все пак става дума за края на римското управление и разпадането на установения ред през V век сл. Хр., пише IFL Science.
Източник: iStock
Общото между съкровищата във Вълчитрън и Хоксн е не само случайното им откриване, но и фактът, че имената на хората, които са ги притежавали и укрили, никога няма да бъдат узнати. Това са неми свидетели на богатство, страх, надежда и желание да се запази нещо ценно за "по-добри времена", които така и не са настъпили.
