Отдавна съществува подозрение, че гуаното - натрупаните с векове птичи изпражнения по малките острови край бреговете на днешно Перу - е било тайният двигател на крайбрежните цивилизации и вероятно е подхранило дори могъществото на инките. Днес тази хипотеза вече има солидна научна подкрепа.
Изследване на царевични зърна, открити в гробници в долината Чинча, показва високо съдържание на азот и специфично изотопно съотношение, характерно почти единствено за почви, наторени с гуано. Данните потвърждават не само че събирането на гуано е позволило на кралството Чинча да процъфтява, но и че то се е превърнало в сърцевина на тяхната култура.
Богатите на хранителни вещества води на течението Хумболт превръщат крайбрежието на Перу и Чили в едно от най-плодородните рибни местообитания на планетата. Морските птици отдавна са се възползвали от това изобилие, гнездейки върху малки скалисти острови, далеч от хищници. С векове техните колонии са натрупвали планини от гуано - ресурс, който през XIX век предизвиква войни и глобални страхове от глад, ако запасите се изчерпат. Но търговията с гуано започва много преди това.
Източник: iStock
Парадоксално, същите студени води, които хранят милиони риби, правят крайбрежно Перу изключително сухо. Земеделието там зависи от реките, спускащи се от Андите, но почвите отдавна са обеднели. Трябвало е решение. Известно е, че местните използвали рибно брашно и тор от алпаки и лами, но според археолога д-р Джейкъб Бонгърс от Университета в Сидни "гуаното е най-доброто от най-доброто".
Кога хората по крайбрежието са открили силата му остава загадка. Може би са експериментирали в райони на сушата, където също се събирали морски птици. Какъвто и да е бил пътят, още около 1250 г. жителите на долината Чинча вече плавали със салове до едноименните острови, на 25 километра навътре в океана, и се връщали натоварени с ценния тор за нивите си.
Испанците описват практиката след завоеванието, а през 90-те години археолози обръщат внимание на повтарящи се изображения в метални изделия, керамика и стенописи от Чинча - морски птици, риби и покълваща царевица, представени заедно. Днес химичният анализ дава липсващото доказателство: растенията са отглеждани в почви, обогатени с гуано. Освен високото съдържание на азот, пробите показват и повишени нива на азот-15 спрямо азот-14 - изотопен "подпис", характерен за този тор.
Източник: iStock
"Заедно химичните и материалните доказателства потвърждават, че гуаното е било съзнателно събирано и използвано", казва Бонгърс. "Но те показват и нещо повече - дълбока културна значимост. Хората са осъзнавали изключителната му сила и са празнували и ритуализирали връзката между морските птици и земеделието."
Най-старите проби сочат, че използването на гуано в Чинча датира отпреди поне 800 години, но вероятно практиката е много по-древна - може би близо 2000 години. Чинча превръщат събирането му в истинска индустрия. Те не само наторяват собствените си полета, но и изнасят гуано към съседни долини чрез кервани с лами, трупайки богатство по стандартите на епохата.
Макар никога да не изграждат империя, влиянието им се оказва значително. Когато инките разширяват властта си, отношенията им с Чинча са по-скоро търговски съюз, отколкото насилствено подчинение. Смята се, че именно достъпът до гуано е бил ключов фактор в тези дипломатически договорености. Според исторически свидетелства, когато испанците срещат владетеля на инките, кралят на Чинча стои на почетно място до него.
Източник: iStock
"Истинската сила на Чинча не е била просто в ресурса, а в разбирането на сложната екологична система", казва съавторът д-р Джо Осборн от Texas A&M University. "Те са виждали връзката между морето и сушата и са превърнали това знание в земеделски излишък, който изгражда тяхното кралство."
Когато европейците по-късно започват масово да изнасят гуано за тор и барут, островите са оголени. Не е ясно дали Чинча са експлоатирали ресурсите по същия начин или са събирали устойчиво количество всяка година. Но има едно показателно свидетелство: след като инките поемат контрола, те забраняват достъпа до островите по време на размножителния период на птиците - едно от най-ранните известни природозащитни правила в историята, пише PLOS One.
