Пет самодейни актьори четоха откъси от английския превод на романа „Перо от пеликан“ на Ирина Папанчева на представянето му в бар N.A.I.S. в Брюксел в сряда вечер. Вивиан Дефосе (Белгия), Матю Ео (Белгия), Аластер Пени (Англия), Натали Арсенов (Германия) и Пилар Муньос-Елена (Испания) убедително се превъплътиха в персонажите на Папанчева. Трейлърът на романа, дело на Христо Димитров-Хиндо, и фотографската интерпретация по него от Борислав Пенков и Мирела Караджова бяха също представени пред международната публика.

„Превела съм три творби на Ирина Папанчева от английски на френски: романа „Перо от пеликан“, повестта „Почти интимно“ и разказа „Никой“. В тях открих човешки същества, които се борят за съществуването си често в много тежки условия. Кратки фрази. Живи диалози. Орален, ежедневен език, накъсан от поетични пасажи. Отворени въпроси и липса на морализаторстване. Всичко това на фона на социалната и икономическа ситуация в България. Дълбоката любов към България и културата й, на които Ирина е чудесен посланик, минават като нишка през тях. Творбите й наистина събудиха в мен желание да я посетя“, каза Виван Дефосе при представянето на романа.  

Преводът на „Перо от пеликан“ е дело на екип от преводачи, сред които Бистра Андреева.

„Перо от пеликан“ е разказ на десетгодишния Мартин за едно лято, което прекарва в Бургас с майка си, след като баща му ги е напуснал. Романът проследява пътя на отърсването от шока и болката, който всеки от тях изминава по своя собствен начин. Успоредно с гласа на Мартин обаче в книгата прозвучават и гледните точки на всички останали персонажи под формата на съкровени изповеди. „Перо от пеликан“ е книга за спомените, мечтите и израстването, но също така за разминаването в любовта, самотата и радостта от живота „въпреки“. Това е четвърта книга на авторката след детската илюстрована книжка „Аз заеквам“ (2005), повестта „Почти интимно“ (2007) и романа „Аслед набел“ (2010).

Литературният критик Митко Новков, който е и редактор на книгата, я  определя като „една поетична история в едно непоетично време“.