(Първата част на статията е тук)
Произведенията на изкуството винаги са били по-интересни за хората, ако са главни герои на завладяващи сюжети. Потайни притежатели, прехвърляне през граници, умрели в борбата за тяхното опазване поклонници - миналото е пълно с подобни истории.
Има, разбира се, и такива шедьоври, открити на най-неподозирани (а и тривиални) места като диван или кофа за боклук. Други пък са имали клетата съдба да бъдат "замазани" (понякога и буквално), за да се скрие истинската им същност и стойност.
Но най-важното е, че рано или късно тези произведения на изкуството са били открити. И днес, освен че обогатяват световното културно наследство, нерядко носят солидни доходи и на своите откриватели.
Бягство от Египет
Подобен е и случаят от 2007 г., когато германска студентка си купува диван на старо. В подлакътника му тя открива малка картина с маслени бои. Помислила си, че щом е скрита на такова място, картината със сигурност е ценна.
Изкуствоведите не успявали да определят произхода на произведението - смятали, че е дело на художник, част от артистичните среди на венецианеца Карло Сарачени, и че платното датирало от началото на XVII в. Дали му името "Подготовка за бягство от Египет".
Аукционна къща успяла да продаде картината на анонимен купувач за повече от 27 хиляди долара. Фактът, че платното отишло в неизвестни ръце, не трогнало младата студентка, защото й донесло сто пъти повече, отколкото платила за дивана.
Има обаче и случаи, когато произведения на изкуството се крият, а собствениците им плащат, за да си остане тайната неразгадана. Подобна е и историята на скритото произведение на Джовани Болдини, за което собственичката му никога не забравила.
Източник: wikipedia
Марта де Флориан на Джовани Болдини
Преди началото на Втората световна война, тя бяга от Париж, но продължава да изпраща ежемесечно пари за апартамента, където живеела от години. Това било достатъчно основание никой да не проявява интерес какво се случва вътре.
Хазяите не посещавали жилището, защото редовното плащане на наема им било достатъчно. Наемателката почива през 2010 г. без да остави наследници, а когато собствениците влизат в апартамента, за да го изчистят и дадат под наем, онова, което откриват вътре, надминава и най-смелите им мечти.
Домът бил пълен със скъпи и изящни вещи и всичко - както го оставила наемателката през 1943 г. А когато влезли и експертите, за да опишат скъпоценностите, вниманието на бял свят излязла картина на Джовани Болдини - художник, представител на Бел епок, останал в историята с портрети на красиви жени. Била открита и бележка, която потвърждавала оригиналността на картината.
Станало ясно, че жената, изобразена на портрета, се казвала Марта де Флориан - актриса, обожавана от много известни мъже от онова време. В апартамента намерили и писма от поклонници на Марта, сред които се оказал и тогавашният френски министър-председател Жорж Клемансо и самият Болдини.
Произведението било нарисувано през 1898 г., когато Флориан била на 24 години. Момичето, което избягало от Париж през 1943 г. и плащало наем, за да остане картината на сигурно място, било внучка на Марта. Портретът на актрисата бил продаден на търг за 2,10 млн. евро при първоначална цена от 300 хиляди евро.
Изроденото изкуство
Едва ли обаче някой би предположил, че един малък апартамент може да съхранява повече от хиляда творби. През 2012 г. полицията с изненада открива колекция от 1 300 платна в малко жилище в Мюнхен. Произведенията били дело на Пабло Пикасо, Марк Шагал, Анри Матис, Дюрер, Реноар, както и неизвестни до онзи момент автопортрети на Ото Дикс и Марк Шагал.
Смятало, че повечето тях са изчезнали по време на Втората световна война в резултат на действията на т.нар. Нацистка комисия за експлоатация на изродено изкуство. Целта на последната била да разграничава "истинското" и да унищожава всяко останало изкуството. За "истински" се смятали класически портрети и пейзажи на стари германски майстори. Онова, което се разминавало с приетата норма, било наричано "изродено" изкуство.
Източник: wikipedia
Макс Лебарман - "Двама конници на плажа"
Хилдебранд Гурлит е един от най-изтъкнатите изкуствоведи по времето на Третия Райх, който използва връзките си в комисията, за да спаси повече от 1000 творби. След смъртта на Хилдебранд през 1956 до г., до 2012 г., неговият син Корнелиус пазел произведенията в малкия си апартамент в Мюнхен.
Полицията разбрала за тях, когато при проверка във влак през 2010 г., открила, че Корнелиус, който тогава бил на 77 години, носи със себе си 9 хиляди евро в брой, но без да декларира сумата.
На полицията й били нужни две години, за да издири Корнелиус, който не фигурирал в нито един регистър. Когато властите обискирали дома му, намерили платна за над 1 млрд. евро. Той признал, че продавал някои от тях, само когато оставал без никакви пари.
Корнелиус се съгласил да върне всички картини, за които имало сведения, че са заграбени от нацистите, на наследниците на притежателите им. Останалите имал право да запази. След като починал през 2014 г., произведенията минали под крилото на музей в Швейцария.
