Има нещо сбъркано в съвремието ни. Няма вдъхновения. И много правила остават зловещо ненарушени.
Времената се промениха. Няма ги вече идеалите, които могат да поведат милиони, само вездесъщата религия още запазва някаква власт, но аз неподвластен съм ней. Как да се пишат вечни романи в наши дни, как да се правят пронизващи филми или светопроменяща музика?
Всичко ни е осигурено и това убива. Сякаш твърде малко нещастия са ни се струпали и продължаваме да живеем в една безвременна апатичност. Многообразието на този свят не ни диференцира - уеднаквява ни. Безкрайността на интернет даде свобода, но отне времето ни. И пак ни превърна в еднотипни приведени фигури, но не над рало, а над клавиатура.
Ние нямаме нощите над книгите или безкрайно малко са те. Нощем спим. Или давим живота си в алкохол и музика. И в двата случая - време загубено. А точно в нощите раждат се невероятностите.
Няма вдъхновения. Не ги намирам. Всичко си тече тихо и лениво, точно като дунавските вълни, край които съм израснал. Сутрин се вдигаме от леглата меки, ежедневни грижи увличат ни водовъртежно и след миг се е стъмнило, а силите ни сякаш са изцедени до капка.
Как да се правят днес филми като "Вчера" и песни като "Клетва"? Няма шанс. Ние дори нямаме възможността да си спомняме онези времена и от сравненията да намираме смисъл да живеем тук и сега. Помним само сегашността, а тя е толкова банализирана и скучна. Медиите унифицират, политиците корумпират душите ни и от отвращението ражда се само апатия.
Мисията на Оруел е изпълнена. Всичко се подменя с лекота, фактите преливат от пусто в празно, а истината... хе, че откога тя е получила разрешение за живот? Не е.
Много правила стегнали са ни в оковите си. Но това не са ясните забрани на отминали епохи, сега правилата са фини и невидими, и спазването им е прието за норма, и то нерушима дори и от младостта бунтовна. Кървавите ръце на младежите-убийци не са бунт - те са израз на безсилие и самоубийствена озлобеност.
Твърде много ненарушени правила.
И бездихание на умове и души.
Aleksis
на 16.06.2009 в 13:19:22 #209. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето. 10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. 11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
Edinak
на 16.06.2009 в 12:29:56 #19Бичкията, кой е по-зле? Той, задето е вмъкнал някой и друг термин или ти, задето не коментира нищо по това, което той каза, а просто се заяде? Кой в случая се прави на някакъв? Май точно ти не можеш да се усетиш и тръгваш по течението на другите боклуци и келеши, които с по прости думи написаха същата помия, като теб. След като се имаш за интелигентен човек, коментирай по темата. Ако си я разбрал правилно, ако искаш да я разбереш правилно изобщо. Последните една-две години в интернет пространството повечето искат просто да покажат, че с нещо са повече от другите без да влизат в дискусии, а тръгвайки направо с обиди. Ти правиш точно това. Сам реши към коя категория хора е по-добре да спадаш.
Матю
на 15.06.2009 в 17:57:57 #18) Това е липсващата скобичка към предното ми мнение. Бях я пропуснал, но сега балансът отново е постигнат.
Матю
на 15.06.2009 в 17:03:06 #17Малиии, тези двете от снимката. Направо като ги видя и ми се вдига палката. Одма ги глобявам, че нямат предпазни средства. Пчелички жужат, мирис на крави, прашен чакъл, неравен селски път. 'Ми как, бе, мили дами, как ще я карате нататък без каски!!! (Заб. Ей, откога чакам някой да направи забележка за правописа на някой друг, в същото време да е безупречен в своите писания. Е, нищо, има още да чакам. (Подзаб. не коментирам материала, понеже не съм го чел.)
orphilius
на 15.06.2009 в 16:16:23 #16Някои от читателите на Lifestyle - а искат понякога освен забавните и лековати простотии да прочечат тук и нещо стойностно - като тази публикация например. Браво на автора от мен. Жалко наистина че няма какво да ни учуди в тоя високотехнологичен, забързан свят заради достъпността на почти всичко, била тя и виртуална.
Edinak
на 15.06.2009 в 14:35:31 #15dostoevski, изобщо не трябва да се учудваш от коментарите. Ако разгледаш и другите теми ще ти стане ясно. Навсякъде е пълно с помията на днешното поколение, от което за нещастие съм част и аз. Само простотии и псувни. Хората избиват здраво комплекси тука, обсъждат коя мацка била яка и ставала за "пецане", обсъждат сексуалния живот на авторите(или лиспата на такъв). Тези хорица пърхат из нета и търсят теми, в които да си леят лайната. Най-често си ги леят в тема за Левски, ЦСКА или други български, а и не само български футболни отбори. Но понеже келешлъка у тях е голям, те серат и навсякъде възможно, като в конкретния случай. Речника на тези хора се състои предимно от думи, като: кур, за, левски, цска и други подобни. Не е ли жалко да си толкова жалко и тъпо създание? Не е ли още по-жалко да не разбираш колко си жалък? А как да разберат, като повечето идиотчета още от малки са закърмени с тия говна и са същите? По темата съм коментирал.
dostoevski12
на 15.06.2009 в 13:09:50 #14И още нещо- думата е "екзИстенция", съответно "екзИстенциален". Понеже виждам, че никой не я е написал правилно.
dostoevski12
на 15.06.2009 в 12:34:36 #13Здравейте!/възпитаните хора поздравяват уважаеми "коментатори", но вие явно сте свикнали да общувате само виртуално и сте забравили как се общува в реалния живот и с реални хора, които вместо IP адрес имат лица./ Започвам така: Към онези, които не харесват статията- НЕ Я ЧЕТЕТЕ! Към онези, които не харесват автора- много ми се иска уважаеми "пичове ли сте или пички"- да видя нещо написано от вас. На този "префърцунен словоред" му се казва богат и жив речник, поне в литературните среди, от които сигурна съм никой от вас не е. Аз лично съм чела и други статии от този автор, който работи в един добре известен всекидневник, чието име няма да споменавам поради обективни причини. Това е стил, който се използва доста широко в медиите и литературата, но вие освен, че не четете книги, май не четете и вестници /еротичните такива не се броят/. Колко по-лесно и красиво е да кажеш-"Ебаси тъпия и малоумно написан текст", нали... Пак по повод господина с пещерата: Уважаеми господин хомонеграмотникус явно наистина имате проблем с бедния си речник щом ви е трудно да разберете думи като "невероятност", но понеже съм благороден и великодушен човек аз ще Ви обясня: "В момента се движим при стойност на невероятност едно към две..." - Дъглас Адамс-"Пътеводител на галактически стопаджия". "През последните няколко години се редуваха невероятност след невероятност, всяка следваща все по-чудата и като че ли по-неизбежна от предишната."- Дан Симънс -"Ендимион". Но понеже, както вече споменах явно литературата Ви убягва, ще ви обясня нещата по-фактологически.Върнете се в 5 клас- тогава се учи морфология и по специално словообразуване, което е дял от морфологията.При словообразуването се взима основната форма на дадена дума, която е и носител на морфологичната информация и с помощта на представки, надставки и основи се образува нова РЕЧНИКОВА, а не ГРАМАТИЧНА форма на думата. Но явно няма откъде да знаете тези неща. А в пещера не ми е ясно как се живее, но бих Ви посъветвала Вие да излезете от вашата /пещера/ . На господина с двайсет и кусур години пред компа-мисля, че това с тоалетната може да помогне само на Вас/ идете на лекар, може да имате проблем с простатата/ , автора явно си е подредил приоритетите по друг начин. После се чудим и обиждаме, че изобразяват България като тоалетна. Но няма нищо-пийни още една бира и иди до тоалетна....... Относно статията- наистина е хубаво, че има хора, които мислят за смислените неща и кръгозора им стига извън така широките предели на тоалетната чиния...Но нали сме си българи, по-лесно и приятно е да наплюеш някого... БРАВО НА АВТОРА! И за да не ви е трудно, когато тръгнете да се чудите как да оплюете и мен -ще ви дам жокер /както споменах аз съм благороден човек/: Имам си приятел, не съм незадоволена и не ми се налага да мастурбирам. Не слушам чалга, а предимно метъл. Алкохол пия много рядко. Не гледам "Шоуто на Слави". С творчеството и идеите на Албер Камю съм се запознала много отдавна. Карам колело по селски пътища. И ред други неща, но няма да продължавам , за да ви оставя тема за размисъл...
dostoevski12
на 15.06.2009 в 11:42:20 #12Здравейте ,/възпитаните хора поздравяват уважаеми "коментатори", но вие явно сте свикнали да общувате само виртуално и сте забравили как се общува в реалния
Blajev
на 14.06.2009 в 23:40:44 #11Здравейте. Искам да благодаря за смислените мнения, а на тези, прилични на помия, ще ги попитам защо не са си направили труда да последват линка към блога ми и поне да се опитат да разберат що за човек съм, а не от един отделен текст да вадят генерални заключения за мен и живота ми? Този текст беше написан в неприятен момент, с уклон към есеистичен изказ, в проза, но и с елементи на мерена реч, а не с "префърцунен словоред". Днешния ден наистина ни дава много възможности, но конкуренцията за тях е дотолкова остра, че е прилична на жестока борба и не ми е ясно дали победата на тази цена си заслужава. Разяснявам: не считам, че е ценно да спечелиш нещо материално, ако знаеш, че други са лишени вследствие твоя успех. Затова и смятам, че ненарушените правила ни унифицират, защото всъщност започваме да играем играта на висшестоящите, които имат нужда от хора в яростна конкуренция, а не в съдружие. Аз вярвам, че само една радикална промяна на това видиотяващо ежедневие може да събуди отново духът, който е задрямал. Пък който не желае това - нему остава яростния негативизъм и омразата. Аз нямам нужда от тях.
critic
на 14.06.2009 в 21:15:38 #10Не знам защо, ама си мисля, че авторът не очаква съвети.
In5ane
на 14.06.2009 в 14:14:24 #9Като ти е толкова скучно и еднообразно, иди в сомалия да пишеш безсмъртни поеми, и дано са по-добри от тия лайна, че там смъртното наказание май още се прилага.
diyat
на 14.06.2009 в 11:19:13 #8Абе като гледам съм от поколението на автора и двайсет и кусур години имам пред компа но чак толкова не съм се "олигавлал"....значи... Към справедливо казаното от Бичкията мога да добавя само да спреш с тежките питиета и да се ориентираш към бирата - само ходенето до тоалетната ще ти отвори нови хоризонти.....
Kотарака
на 14.06.2009 в 05:43:47 #7прочети Камю вместо да гледаш шоуто на Слави..... *********************************************
идеален съвет! в депресията в която видно е изпаднал, да попрехвърли "чужденецът" и после да го копат некъде!
profesorx
на 14.06.2009 в 01:16:04 #6Ами свързани са нещата. И смисъла и вдъхновението. Обикновено като загубиш смисъла, скоро губиш и вдъхновението.
profesorx
на 13.06.2009 в 12:17:55 #5За да кажеш, че няма вече вдъхновение и неща, коитъо променят живота ни, трябва да разберем откъде идва самото вдъхновение. Творците, истинските такива не правят просто неща. Те са проводници на тези неща, които сякаш (а може би не сякаш) са извън нашата реалност и те са хората, които свързват другия свят със нашия свят. Те са хората, които говорят с музите. И на които музите имат доверие. Но винаги проблема идва първо отвътре. Акоч овек се чувства не-вдъхновен, без смисъл...проблема е първо в него. Обикновенно хората тръгват да търсят решение вън от тях...във нещо външно на тях, но истината е, че нещата тръгват от вътре навън. Така че ако някой се чувства празен и без този детски поглед, който във всичко открива вълшебството и от всяко банално нещо може да сътвори нещо чудно и нереално, трябва да потърси да се върне пак в това първично състояние. Пак да погледне като дете на света. Да открие мечтите, които е предал, като е оставил света да му казва как да мисли и преживява нещата. И това е само началото. После човек вижда малко по малко смисъла и вече никога няма да се чувства празен.
badlo
на 12.06.2009 в 18:22:19 #4Съгласна съм с автора. Вече нищо не ни изненадва, защото всичко сме видели и прочели, няма я тръпката, когато станем сутрин, за да посрещнем новия ден и да се опитаме да създадем нещо ново. Интернет ни предлага всичко, каквото искаме с едно натискане на бутона и дори няма нужда да излизаме навън вече. Хората са се отчуждили един от друг и жевеем като роботи. Много кофти наистина. Малко off topic. Toky що прочетох новината за Деоеш Моуд и сега като прочетох статията сърцето напълно ми се скъса и черни буреносни облаци влязоха през прозорците.
Edinak
на 12.06.2009 в 17:38:31 #3Толкова невеж и глупав...
Edinak
на 12.06.2009 в 16:49:37 #2Codec, ти си пълен малоумник. Но той автора не е и очаквал такива, като тебе да го разберат. В писаното е засегната кофти тема. Разбирам напълно какво му е на човека, но на всички ни е ясно, че от там накъдето сме тръгнали връщане няма да има. Просто със всичко стигнахме твърде далеч, а всъщност не сме постигнали кой знае колко. И аз често си мисля над тази тема. Губим много, но нищо не можем да направим вече. Ежедневието ни става монотонно. Превръщаме се в бездушни създания. Почти нищо не може да ни изненада вече. Правили сме много неща, виждали сме още повече. Все едно. Някой от нас поне се опитват да не се придържат към този начин на живот, но и това е трудно в такава среда.
skalinova
на 12.06.2009 в 15:32:38 #1хайде!