При присъствието на толкова много тролове в любими блогове неизбежно беше да се запитам: откъде произлизат троловете? Какво ги мотивира? На какво гориво работи моторът им?

И аз имам своите заслуги като трол – макар и само веднъж. Преди пет-шест години започнах да чета expats.cz (форумът на чужденците в Чехия). Отначало само четях, без да коментирам, защото се срамувах от своя английски (по-късно установих, че не е имало от какво да се срамувам). Темите бяха интересни, коментарите – също, но където седнех и където станех попадах на Long_legs.

Това беше някаква мома, която беше виртуално навсякъде, във всяка тема даваше компетентно мнение. На всяко гърне мерудия, Long_legs винаги имаше какво да каже и го казваше с арогантната самоувереност на човек, който е имал лесен живот и не се е борил с никакви съществени проблеми. Пишеше сълзлива сантиментална поезия в литературния форум (не се чудете, повечето expats в Прага се изживяват като неизвестни писатели и поети), но вместо да си стои само в него, навсякъде идваше първа да изкаже безценното си мнение.

Накрая не издържах и й отговорих. За целта се регистрирах под името Denia, в чест на тогава любимата ми песен от Manu Chao. Дори не знаех, че това е град в Испания, докато не започнаха да ми изпращат лични съобщения много испанци. На испански.

Та, Long_legs беше пуснала някаква откровено лигава, слузеста обява, че си търси мъж. Отговорих й, че ако бях мъж, тази обява щеше да ме накара да обърна резбата. Изтресох й всичко, което си мислех за нея – че е сантиментална принцеска, която олицетворява най-кичовските Барби-стереотипи, че създава лош имидж на целия женски пол и че не е в състояние да познае реалността, ако ще да й бръкне в окото. Бях идеалният трол.

Естествено, че предизвиках невероятен флейм. Естествено, че Long_legs беше всеобща любимка, а аз – пълен аутсайдер. Сума ти народ се изреди да гадае за католическия ми испански произход на подтисната, фригидна жена, най-вероятно омъжена за насилник. Умирах си от смях и се изживявах в тролската си роля. По някое време на всички им омръзна. И на мен също.

Сега, когато се замислям защо съм се държала именно така, стигам до извода, че в този момент Long_legs е била за мен олицетворение на всичко, което ненавиждам. Не реалната девойка, а нейното отражение в ума ми. Ако се бяхме срещнали на живо, историята можеше да прозвучи съвсем различно.

Но не очаквайте да стигна до извода, че това е било само недоразумение, причинено от липсата на пряк контакт. За разлика от Двуцветко, аз не вярвам, че ако хората пият заедно по едно-две и взаимно си покажат снимки на внучетата, винаги могат да се разберат.

Тролството съществува и в реалния живот. И в реалния живот се водят безсмислени спорове, и в реалния живот съществува ирационална омраза, дори и хора, които се познават добре, могат да се намразят заради различните си мнения. Като класически пример ми изниква една история, която бях чула по новините – когато посрещали 2000 година в някаква компания се скарали сега ли започва XXI век или догодина и спорът свършил с това, че един тип наръгал друг с нож.

Напълно разбрах този феномен чак когато прочетох следната история: веднъж някакъв човек заплюл Буда. Учениците му силно се възмутили, но Буда им казал: “Оставете го, той не плюе по мен. Той плюе по представата си а мен.”

Аз също дискриминирам хората. Малко съм поумняла от времето, когато се заяждах с Long_legs и сега дискриминирам хората заради по-други неща. Ако някой ми каже, че жените стават само за разплод и да доставят удоволствие на мъжете, че всички неверници ще горят в Ада или че с удоволствие би избил всички черни/евреи/хомосексуални – ако някой започне да ми твърди нещо подобно без следа от ирония, приемайки го като основа на житейската си философия – ами съжалявам, този човек повече няма да мога да го взема насериозно. Той безвъзвратно ще се е компрометирал в моите очи.

Този човек най-вероятно няма и да забележи, че по някакъв начин го дискриминирам – няма да се бия с него, нито ще се карам, не си падам по тези неща. Формално отношението ми към него няма да се промени. Просто ще съм изгубила уважение към неговото мнение и няма да го възприемам по същия начин, пък ако ще и след това да ми каже хиляда разумни неща.

Накрая малко се отплеснах, но това което исках да каже е: във всеки от нас има по един трол. Просто… не го хранете.

 

http://whatsthatcrap.blogspot.com/