Преди около 6 години бях редовен потребител на един популярен форум в интернет. По онова време, чух едно много яко парче (тогава изгряваше хаус музиката) и реших да попитам с тема във форума за името му. Нямах семпъл, така че цитирах само текста на песента. Почти нямах надежда, че някой ще й знае името, но останах изненадана, когато влизайки на другия ден, видях мнение на момче. Беше ми дал името на прословутото парче. Много се зарадвах и дори му писах на лично съобщение, че искам да си пишем и да обменяме музика. Той е от София, а аз - от Стара Загора.
Оттогава се почна с нашето приятелство и въпросното момче... Писахме си лични съобщения във форума, писма по мейлите, след това по скайп... Дори веднъж чатихме. Най-често си говорихме за музика и си разменяхме песни, но и имаше закачки естествено помежду ни. Един ден бях на поканена на сватба на първата ми братовчедка в София и отидох със семейството си. Споделих му за това и предложих да се видим, но доколкото помня, така и не ми остана време покрай сватбата.
И така... продължихме да си пишем, но все по-рядко. Имаше периоди, в които не си комуникирахме дори. След някоя и друга година отново имах ходене към София и тогава имах свободен един час за кафе. Имах дилема с кой да се видя, защото си пишех и с едно друго момче тогава, а с него бях много по-близка и си споделях повече. Логично, избрах да се видя с другото момче.
И отново пътищата ни не се засякоха, но до един ден, в който моето момче каза, че го пращат от работата му да свърши нещо в Стара Загора. Съгласих се да се видим. По онова време имах кратка връзка с едно момче и гледах на софиянеца като на приятел и нищо повече. Видяхме се един летен ден. Пихме кафе и си говорихме, леко отчуждено, докато всеки от нас се отпусне. Спомням си, че даже на моменти ме дразнеше самонадеяността му и някои изцепки. Това допълнително ме заслепяваше за него.
Но в един момент, той се заигра с гривната ми, която аз нервно местих нагоре-надолу по ръката си, или свалях от ръката си и си играех с нея. Взе я от ръцете ми и каза игриво да спра да я местя. Засмях се и си я взех. Стоях мирна известно време и пак се заиграх с нея, при което той отново я взе от мен. И така няколко пъти, като последния път той я докосна, както е на ръката ми и взе да ме гали с длан нагоре по ръката ми.
Пита ме: "Така харесва ли ти?" и продължи да обикаля по кожата ми. И така, след това почна да обикаля и по горната част на бедата ми (бях с къси панталонки). Малко по малко скъсихме дистанцията помежду ни и дори се гушнах в него. И така до 5 сутринта...
Стояхме на различни места и се гушкахме и си се радвахме. Към 5 часа вече стана студено и решихме да се разделим. Беше много трудно, тъкмо се беше запалила искрата. Видяхме се след седмица, отново уикенда, когато той почива. Тогава аз отидох в София и даже имах рожден ден същия ден. Пак цял ден бяхме заедно и той ме води из София. И така, след 5 години писма и чат, се видяхме съвсем случайно и непринудено.
Всичко стана от само себе си и благодарение на това, вече сме заедно година и половина.
poker
на 24.02.2011 в 11:48:56 #45 години загубено време на сухо,така ли
Матю
на 28.01.2011 в 14:52:15 #3А-а-а, Слънчо направи цялата романтика на кайма (50% шопарско и 50% кравешко...) Не е хубаво така, не е. Любовта в най-чистия й вид е едно от чудесата на света ... всъщност не, тя си е цял отделен свят, където физичните и социалните закони не важат, времето ту е спряло, ту лети. Вселената и любимия взаимно се припокриват като понятия и като хоризонти, а извън тях има само една сива маса от почти незабележими хора и събития...от време на време ги виждаш как нещо ти ръкомахат от далечината, но си глух и сляп за тях.
Cloud
на 28.01.2011 в 09:06:06 #2shaha
на 27.01.2011 в 22:01:36 #1