В горещия ранен следобед Грую се възхищаваше на сградата, пред която стоеше и в която трябваше да влезе.

А тя – сградата – наистина бе възхитителна. Построена от най-модерните материали като например дърво и камък, архитектурно изпипана. Типично по византийски, помисли си Грую. Всичко от гигантската входна врата, която като че ли не можеше да бъде отворена от човек под 80 килограма, до надписа “К&М Азбука Криейшън Сървис” внушаваше впечатление за величието на многонационалната корпорация, която се помещаваше вътре.

Тъй като Грую без съмнение надхвърляше 80 килограма, той отвори без проблеми вратата и се озова в просторна и приятно прохладна зала. Вече беше идвал тук много пъти и беше престанал да се впечатлява от липсата на стълби и от автоматичното устройство за изкачване, задвижвано от два коня. Трябва да си направим едно такова и в България, помисли си той. Много ще подхожда на някое гъзарско място като царския дворец например.

Обмисляйки колко е добра тази идея, Грую се изкачи на втория етаж и отвори вратата с малка табелка “съдружници”.

Секретарката веднага го позна и го поздрави:

– Здравейте, господин Грую! Шефът ви очаква, можете направо да влизате!

Без да чака втора покана, Грую отвори със замах вратата на президентския кабинет и извика:

– Ооо, Кириле, кво правиш бе, парцал!

Мъжът, към когото бе отправен топлия поздрав, се усмихна кисело. Не разбираше българите и тяхното фамилиарничене. Още по-малко разбираше защо всички те го наричат Кирил, затова отговори:

– Моля ви, наричайте ме Константин. Поне този път.

– Да не мислиш, че не съм опитвал? Ама това си е просто невъзможно. Като те види човек и си казва: “Ето го Кирил!”. Какво по-подходящо име за теб от Кирил?

“Кирил” се отказа да спори и просто си замълча. Грую си продължи мисълта:

– Сега, трябва да ти прочета една простотия, нали знаеш как е... протокол! – при което извади някакъв свитък и зачете:

– Значи, почвам: "Поздрави, аз съм Грую, специален пратеник от името на българския цар, който между другото е най-великият, най-непогрешимят, най-милостивият, най-сияйният, бла-бла-бла, дрън-дрън-дрън, благодаря ви, че ме приехте. Край."

Грую мразеше протокола. Всъщност изобщо не искаше да постъпва на тази работа, но тъстът му, баджанакът на чийто осиновен син беше някакъв важен болярин, я уреди за него и настоя да я приеме, използвайки думи като “мързел”, “отрепка” и “най-тъпия зет, който можеше да ми се падне”. При уважението, което старецът хранеше към него, Грую просто не можеше да откаже.

– Радвам се, че отново се виждаме, господин Грую – каза Константин и с жест го покани да седне. – Как мина пътуването ви?

– Много добре, като изключим факта, че ме държаха поне четири часа на Солунската митница, докато ми проверят багажа.

– Искрено съжалявам. Това сигурно е заради всички тези самоубийствени атентати, предполагам знаете...

– Ами, всъщност не знам. В нашата страна само добрите вести идват бързо – ухили се Грую.

– А, става въпрос просто за един идиот. Казва се Василий Неудачни. Втълпил си е, че трябва да стане император и е събрал армия от фанатици, които да терорят народа наляво и надясно. Но не се безпокойте, скоро ще го хванат и ще го обесят... След като са му отрязали определени части от тялото, разбира се.

– Аха. Виж сега, мисля, че се отклонихме от темата. Значи, платихме сума пари за дизайна на тая глаголица, ама не сме доволни от нея и понеже е още в... такова де... гаранция, искаме да си я сменим.

– Ама защо? Не прочетохте ли нашия доклад от 1400 страници за предимствата на глаголицата...

– Не. Много е дълъг – прекъсна го Грую.

– Както и да е. Там подробно е обяснено защо тази азбука идеално подхожда на славянските езици. Пък и дизайна е хубав. Вижте колко добре стои азбуката – и какви хубави завъртулки има! Пък и разни религиозни символи сме вмъкнали тук и там, ще ви покажа, много е интересно...

– Виж сега, Кириле, мой човек... завъртулките са си хубави, нашите попове много харесаха азбуката, ама има един практически проблем. Твърде различна е от вашата. Западните туристи не могат да разчетат ни една табела. Популярността на българското Черноморие като туристическо направление е спаднала с цели 42% за една година! Разбираш, че тази азбука тотално прецаква икономиката ни. Това живот ли е? Не е живот!

– Аха, разбирам... това като че ли не сме го предвидили. Ще говоря с брат ми и ще видим какво можем да направим по въпроса. Обаче, ще ви помолим да изпълните едно условие...

– Казвай, братле, нямаш проблем!

– Имаме нужда от малко реклама и няма да е лошо да ни помогнете за това... може например да кръстите новата азбука на мое име или нещо такова...

– Ама разбира се! Виж сега, закъснявам за среща с императора, но утре ще се видим и ще доуточним детайлите, става ли? Хайде чао сега, аз ще излитам. А междувременно говори с брат си, и те уверявам, че като уредим нещата, новата азбука сто процента ще се казва кирилица.

– Константиница! – поправи го Константин, но Грую вече беше изхвърчал, очевидно притеснен от закъснението си.

 ***

Авторът не претендира за историческа изчерпателност на фактите в текста. Оплаквания относно неточностите се приемат при арменския поп всеки работен ден от 13 до 16 часа.

 

http://petko.bossakov.eu/