Толкова много неща са измамни в България, толкова много неща са нечестни. Тръгнеш ли да се оглеждаш, ти трябват няколко минутки, за да затънеш в море от измами.

Ставам сутринта, паля цигара и правя 3 в 1 - дотук добре, всичко е истинско.

Целувам любимата за довиждане, тя ми отвръща, след което пак заспива - ок, супер, всичко е истинско. Излизам навън в реалноста.

Бам!

По дърветата и стълбовете все още висят лицата на пишман политиците ни, всички обещаващи промяна, всички подкупващи ни с хубави слова и мечти, всички кълнящи се във вярност към родината и народа. Всичките измамни. Майната им, не им обръщам внимание, продължавам напред.

Само се замислям само аз ли забелязвам, че цяла София е все още покрита с плакати, които по закон трябваше да махнат до 7 дни след изборите. Измама.

Нареждам се на опашка за баничка и боза. Сърдитата бабичка, продаваща закуски и гарантирано работеща без договор и осигуровки, ми мята поръчката с отвращение и заедно с нея - касова бележка. Странно. От месеци се тровя в закусвалнята, а бележка ми дават за пръв път. Оглеждам се. Аха - зад мен на опашката са двама полицаи. Симулираме явно съвестен бизнес. Измама. Измама.

Нормално де, защо пък бедните хорица с по няколко закусвални да дават грешни пари на държавата, която тъй и тъй няма да ги използва за добро - освен ако не оценим хуманния акт да купуваме лимузини на депутатите и да им плащаме почивките. Често се случва.

И в компютърния клуб, в който работех като тийн, току вадехме, току прибавяхме разни суми към отчетите и счетоводната книга, които понякога не съществуваха, а понякога бяха в пъти по-малко от оборота.

И в едно от заведенията, в които работех по-късно, касовият апарат се използваше само в определен часови диапазон, който случайно изключваше часовете, в които данъчните не правят проверки.

И в ЛАН провайдъра, в който започнах IT кариерата си, фактурите и касовите бележки се пишеха буквално на ръка и то ако някой много сърдит клиент много настояваше.

А пък във VOIP телефонната компания, в която бях консултант, даже обучение преминавахме как да се държим при данъчна проверка, какво да казваме, как да боравим умело с апарата, книжата и документите. Как да лъжем и да се правим на разсеяни. И прекият ми началник изпадаше в прединфактно състояние, когато разбереше, че има проверка. Всъщност, ако чете това, сигурно вече се е препотил...

Дишай, пич, нямам намерение да продължавам - каквото било, било преди петилетка. Живей. Измама.

Отпивам от бозата, на която пише с големи букви че няма добавена захар. От първата глътка ми става, нека използвам турцизъм, байгън. Измама.

Качвам се в градския транспорт - който ми иска пари за билетче, доста по-високи от тези в цивилизована Европа, особено предвид качеството и удобството на пътуването. Измама.

Гледам как хора с гладни погледи се оглеждат като луди за оставени от друг билетчета, вадят от порфейлите си парченца хартия, за да ги перфорират и сравнят дупките по явно изпипана и доказана система. Измама.

Измама...

Писна ми, а това са само първите 15 минути, откакто съм напуснал дома си. Чакат ме още десетина часа, докато се прибера.

Стига толкова измами!

http://damnation.blog.bg/