Навръх Великден „гуруту на транса" Пол Ван Дайк, както го наричат още, осъществи мечтата на многобройните си български фенове и направи парти в Зимния дворец в София.

Със задачата да подгрява Ван Дайк беше натоварен DJ Steven. Изборът беше сполучлив, създаде добро настроение на публиката, което силно се дължи на неговия дългогодишен опит. Steven пусна както стари, така и някои нови парчета и като цяло беше посрещнат добре.

За съжаление, самият и единствен Пол Ван Дайк не се представи според очакванията на голямата част от феновете си. Сетът му продължи близо 3 часа, което за хаус и транс събитията е сравнително малко време. Подборът на песните на именития диджей също търпи сериозна критика от страна на почитателите, сред които имаше забележки, че Ван Дайк със сигурност може и по-добре.

Типично за него, през цялото време той бе усмихнат, видимо се забавляваше и радваше на публиката. Въпреки това обаче, повторението на „ For an angel" цели 3 пъти, макар и в различен ремикс, леко поомръзна. Несъмнено песни като „Still alive", "Chakalaka" и "My Home" повдигнаха настроението в залата.

Но като цяло, редуването на по-тежък бийт и вокали не беше това, което очаквахме. Освен това вокалите бяха почти идентични, което затвърди мнението, че Ван Дайк не си „даде много зор" за българите.

Българският транс DJ Веселин Тасев смени немския си колега, когато часовникът удари 5 часа сутринта . Той продължи стилът, който Дайк наложи на вечерта, като добави някои нови елементи, които бяха добре приети от публиката.

Домакините от Jocker Media обещаха грандиозна организация, декори и атмосфера, но всъщност голяма част от публиката остана неприятно изненадана. Прожектори имаше в изобилие, блицове и огромна видео стена също, но организаторите бяха сметнали, че полза от лазер явно няма, въпреки че това е необходим и обичаен елемент за всяко по-мащабно транс парти.

Гвоздеят на програмата, освен самият Пол Ван Дайк разбира се, бяха акробатичните изпълнения на професионална гимнастичка, очаквани с голям интерес от феновете. За съжаление обаче, те не бяха нито уместни, нито предизвикаха възторг.

Забеляза се и липсата на много други обещани елементи от декорацията на купона и цялостната картина изглеждаше някак незавършена.

Поради различни причини залата не се напълни според очакванията и танцьорките на 4-те платформи останаха като че ли незабелязани.

Звукът също не беше на нужната за такава проява ниво. Басът бе прекалено силен и заглушаваше самата музика, въпреки че това не е присъщо за транса, даже напротив- намалява ефекта му.

Въпреки всичко Пол Ван Дайк си остава голямо име на световната електронна сцена и със сигурност си заслужаваше ходенето, поне веднъж. Остава да чакаме, големият изпълнител да се завърне за още по-голямо събитие и да отсрами името си пред родните почитатели.