Ако някой Ви предложи разходка из малките градчета на страните по-на юг от България, дали ще откажете?
Особено ако е ноемврийска вечер и над София вали дъжд, отвреме - навреме, и вече е студено с предчувствие на идващата зима.

Такава разходка предложи за два часа Ал ди Меола. Не за първи път в България, не за първи път пред българска публика, но този път май и на него не му се тръгваше, не му се ставаше от сцената.

Не защото няколко пъти повтори, че да се свири в родината ни е приятно, не и защото както той сам признава - обича да свири на непознати и различни кътчета по света.
А защото традиционният бис се превърна в три композиции и след това и четвърта. Но това беше накрая.

Легендарната джазкитара представи в зала „България" акустичния проект New World Sinfonia.
Заедно с известните и познати на българската публика Фаусто Бакалоси -акордеон, перкусионистът Гумби Ортиз, в концерта участваха и унгарският барабанист Петер Казас и китаристът Кевин Седики.

В невероятна хармония, но и личащо приятелство - такова дето се създава между музиканти - петимата поведоха публиката на разходка сред разнообразието.

Типично за Ал, пиесите и композициите бяха смесица - джаз, латино, танго, салса, средиземноморски полъх, класика и най-вече... страст.

Музиката на Меола винаги е предлагала разходки - в стиловете, в жанровете, в чувството. Отделните части на композициите преливаха от най-нежните нюанси на средиземноморския бриз, до твърдото, решително и еднозначно провикване по време на родеото. И затаяваш дъх, в очакване.

Така една мелодия започва светло, за да се сепне в самата себе си и да поеме в друга посока, по стръмния скалист бряг над бушуващо море. Няма нищо страшно, дори и сам, защото зашеметяващата бързина, филигранност на китарата на Ал ди Меола е свобода.

Изненадващо на моменти, но топло, преди всичко топло, звучеше акордеонът в ръцете на Фаусто Бакалоси.
В пълно съзвучие, понякога в надпревара, понякога в преливане, двамата с Меола поведоха разговор - за едно и за друго, за обичта и страстта, за приятелството, за тичането и вятъра, за спомена и мечтата.

Невероятният китарист, сочен като реформатор на електрическата джаз китара, този път предпочете класическия звук на акустичната китара.

Ал ди Меола посегна само веднъж към другия инструмент, зад него. Акустична китара в зала „България" - звучи неочаквано добре, а Ал ди Меола с акустична китара в зала „България" - още по-добре.