Вулкан Парикутин е вулканичен конус в мексикансканския щат Мичоакан, разположен в близост до едноименното село. За съжаление червената гореща лава погребва селото.
Парикутин е едно от Седемте природни чудеса на света, като част от вулканично поле, покриващо по-голямата част от западно Мексико в Северна Америка, както и част от Тихоокеанския огнен пръстен.
Източник: iStock
Историята
Около три седмици преди началото на колосалното изригване хората край село Парикутин чуват звуци, приличащи на гръмотевици. Това обаче всъщност са дълбоки магматични земетресения.
Изригването започва с малка пукнатина в царевично поле, собственост на местен фермер. Конусът започва да се формира на 20 февруари 1943 година. Фермерът и съпругата му стават свидетели на първото изригване на пепел и камъни, докато обработват нивата си. Вулканът бързо нараства и достига височина от около пет етажна сграда за една седмица, като за следващия месец височината му продължава да расте.
Източник: iStock
По-голямата част от растежа на вулкана Парикутин настъпва през първата година. Това е период на експлозивна пирокластична фаза, по време на която близкото село Парикутин е погребано в потоци от лава и пепел. Всички жители се изнасят и се местят в свободни земи наблизо, пише Life Globe.
Образуването
До края на пирокластичната фаза вулканът нараства до 336 метра височина, което е сравнимо с Айфеловата кула. През следващите осем години вулканът продължава да се разпалва. Основната характеристика на тази фаза е относително тихи изригвания на лава, която обхваща около 25 квадратни километра от земята наоколо.
Дейността на вулкана бавно намалява през този период до последните шест месеца на изригването, когато се увеличават експлозивните дейности. През 1952 г. изригването завършва и вулканът става спокоен.
Парикутин достигна окончателната височина от 424 метра над полето. Оттогава вулканът е тих. Подобно на повечето вулканични конуси, Парикутин е моногенен вулкан. Това означава, че веднага щом завърши изригването, никога няма да започне отново.
Пораженията
През юни 1943 г. лавата започва да тече в селото, което трябва да бъде евакуирано спешно. Няколко месеца по-късно лавата преминава и през близкия град Сан Хуан и в крайна сметка само кулите на местната църква остават да стърчат.
Източник: iStock
Втвърдената лава по време на приключването на изригванията обхваща около 16 квадратни километра. Не е изненадващо, че с такава история Парикутин е включен в списъка на най-невероятните вулкани на нашата планета.
