Мариус Куркински, Камен Донев, Асен Блатечки, Николай Урумов ще изнесат своите моноспектакли в рамките на Театралния фестивал на моноспектаклите.
П Р О Г Р А М А
2 юни - Мариус Куркински в "Български разкази" (по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания)
"Български разкази" е обобщено заглавие, но конкретна идея. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово - от народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят, в който трябва да се завърнем.
3 юни - Николай Урумов в "Лалугер" от Александър Урумов
"Лалугер" е смешно сбогуване с едно отиващо си време, с едно забравено пространство, в което все още живеят хора. Главният герой Дянко Лалугера живее именно в такъв далечен край на България - напълно невидим, погледнато от София. Но нека никой не го подценява - макар и рядко, той идва в столицата. Този път е дошъл тук по специално поръчение на брат си, за да донесе готови документи по европроекти. Големият проблем обаче е един защитен вид лалугер, който се е заселил точно във фамилната им земя и пречи да се одобри проекта. Ето защо Дянко е на гарата и чака брат си, който е "голям човек и работи в министерството". Не трябва да мърда оттам, защото ще вземе да се изгуби и след това иди го търси. Ето защо Дянко ще стои гарата, ревниво скътал документите и армаганите от село. И ще разкаже едни много важни неща - като например истината за лалугера и огромната му разлика с къртицата. Ще обясни и покаже какво е ортума и рошка - защото това са неща, които по София например не се знаят и няма как да се знаят. Ще сподели страховете си от един опасен вид забрава - за онези хора, дето са дошли по София и са забравили кои са и откъде са. А за такава забрава още няма открито лекарство - селският лекар му е казал, че няма - значи наистина няма. Това е Дянко Лалугера - простоват и смешен човеколюбец, непохватен селски приказливец, добър и наивен. И в тая доброта и наивност човек може през смях да открие себе си - оня някогашен себе си, който уж е смятал за отдавна изгубен. Валидни ли са все пак документите за земеделския проект на Лалугера? Ще дойде ли брат му, "големия човек в министерството", да го вземе от гарата или важно заседание ще му попречи? Или може би плаваща обедна почивка го е засмукала като плаващи пясъци и ще го пусне чак след няколко часа? Това ще стане ясно в края - тогава всеки ще научи истината за лалугера. И за себе си.
4 юни - Асен Блатечки: "Секс, наркотици и рокендрол" от Ерик Богосян
Един легендарен спектакъл! А иначе словосъчетанието "Секс, наркотици, рокендрол" наистина характеризира една епоха - времето, когато духът на свободата излиза от бутилката. И до днес това продължава да е от значение за много хора. Асен Блатечки пропява с дрезгав глас на финала на легендарния спектакъл "Секс, наркотици и рокендрол". Мъжагата с потника ала Марлон Брандо и татуировката на дясната ръка припява с бандата, която е с него през цялото време на сцената. За час и половина Асен Блатечки се превъплъщава в няколко образа - на бедняка от улицата, чистач, вокалист на рокбанда, среднощен "каубой", рецидивист и баровец. Въпреки разликата в социалното положение и парите, всеки един от тях си има своите страхове. Баровецът се прави на по-нахакан, по-заможен и потентен, отколкото е. Рокидолът гледа да не му се изпразни банковата сметка, като организира всякакви "благотворителни каузи", които всъщност захранват кредитните му карти, за да си набави поредната доза дрога и черен хайвер. Особено актуално и иронично звучат "призивите" му към хората да помогнат на амазонските индианци, като дарят пари за хладилници и телевизори. Без да го е грижа, че те нямат ток, за да ги използват.
5 юни - Камен Донев във "Възгледите на един учител за народното творчество"
...Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата , т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата. Това се вижда най-добре в почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатяването. Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното, а обратното - да го направи по-хубаво. Просто като боб. Темата, с която ще се занимаем е: Преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблемите с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването... Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделното време в личен план...
