Въпреки че Земята изглежда като голям и стабилен камък, който се носи из космическото пространство, всъщност под твърдата обвивка протичат интензивни и екстремни процеси. И само понякога планетата ни напомня за тях - по време на изригване на вулкан или при земетресение.
Твърдата повърхност на земята се нарича земна кора. Тя се разполага върху полутвърда, полутечна и много гореща земна мантия. Най-горният слой на мантията е по-плътен и заедно със земната кора образува литосферата.
Литосферата не е точно сфера - тя е изградена от отделни части или тектонски плочи, които се носят върху горещите по-вътрешни слоеве на мантията. А под нея има течно външно ядро и твърдо вътрешно ядро в центъра на планетата ни.
Източник: iStock
Именно движението на плочите върху вискозната мантия води до създаването на напрежение, което при освобождаването си създава трус. Земетръсните области се разполагат най-често по протежение на разломите между тектонските плочи и в тези области по земното кълбо земетресенията са най-силни.
Въпреки че земетресението е най-силно близо до мястото на възникването му - епицентъра, то може да предизвика разрушения или поне да се усети на стотици километри. Вибрациите, които освободената енергия предизвиква по земната кора, се наричат сеизмични вълни. С помощта на сеизмограф учените поучават много информация за настъпилото събитие - време, място, сила на земетресението, но дори и какъв е видът на скалите, през които са преминали вълните.
Източник: iStock
Земетресения възникват и на другите планети. Така земетресенията на Марс (или може би трябва да ги наречем марсотресения) може да ни дадат информация за това какво точно се крие под повърхността на планетата.
