Участието на жените в спорта винаги е било спорно. Дълго време на жените не им е било позволено да се състезават, а в днешно време по-голямата част от дебата е около това кой се счита за жена. Ново проучване разглежда как всъщност се чувстват спортистите относно включването на жени с разлика в половото развитие (DSD). И по-голямата част от тях всъщност са "за".
Това първо по рода си проучване е анкетирало голяма извадка от национални, елитни и световноизвестни спортистки. Общо 147 спортистки, предимно от страни от Глобалния Север, са попълнили проучването и всички те са определени като жени при раждане. Никоя от тях не е с DSD.
DSD се отнася до поредица от състояния, свързани с гени, хормони и репродуктивни органи. Човек с едно от тези състояния може да се развие по различен начин от повечето други хора - например, възможно е да има XY полови хромозоми, типични за мъжете, но външни гениталии, които са женски.
Напълно възможно е човек да не е наясно със собственото си DSD. Има например случай на жена, чиито клетки съдържат предимно XY хромозоми, но която въпреки това има редовен менструален цикъл и дори ражда без проблеми.
Източник: GettyImages
Кастер Семеня
Проучването показва, че по-голямата част от спортистите (82.2%) вярват, че спортните федерации могат да направят повече, за да бъдат по-приобщаващи. Повечето смятат, че не трябва да има специална категория за хора с DSD, особено в прецизни спортове като стрелба (69.5%). Почти 70% не смятат, че критериите на Световната атлетика за участие на жени с DSD в женската категория са справедливи, а 67.2% смятат, че е неетично да се изисква от жени с DSD да приемат лекарства, за да участват в даден спорт.
В леката атлетика вероятно най-известният случай е този на олимпийската златна медалистка Кастер Семеня. Южноафриканката спечели злато на Световното първенство през 2009 г., но бе накарана да се подложи на различни тестове и "лечение" преди да получи разрешение да се състезава. В статия за New York Times тя обяснява, че има естествени нива на тестостерон, които са по-високи от средните нива на жената. През 2019 г. Световната атлетика актуализира правилата си, които принуждават определени спортисти с естествено по-висок тестостерон да приемат лекарства, за да го потиснат, ако искат да участват.
Много хора посочват за пример разликата в естественото генетично състояние на Семеня, която е принудена да пие медикаменти, за да подтиска тестостерона си, в сравнение с естествената способност на колегата ѝ олимпийски победител Майкъл Фелпс да произвежда по-малко млечна киселина. Всъщност няма дискусия относно включването или медикаментозното лечение на хора в мъжките категории.
Източник: GettyImages
Имане Хелиф
От IFL Science припомнят случаят с боксьорките Имане Хелиф от Алжир и Лин Ю-тинг от Тайван, които бяха обект на дезинформационна кампания, подсилена от Доналд Тръмп, италианския премиер Джорджия Мелони, Илон Мъск, Дж. К. Роулинг и други крайнодесни личности, които ги определиха за транссексуални.
Хелиф и Ю-тинг всъщност са жени с DSD и им е било позволено да се състезават. Просто някои хора с DSD има повишени нива на тестостерона, докато повечето транс жени приемат средства за потискане на тестостерона. Трансексуални спортисти могат да се състезават на Олимпийските игри от 2004 г. насам, но само една транс жена се е класирала до момента: новозеландската щангистка Лорел Хъбард. Тя се класира последна в своята група.
Важно е също да се отбележи, че тестостеронът не е чудодеен хормон, който прави хората с много от него свръхчовеци. Жените в спорта могат да надминат мъжете в някои категории, като например ски бягането на ултра дълги разстояния, въпреки по-ниския тестостерон. Темата очевидно е много деликатна и определено има нужда от много допълнителни дискусии по въпроса.
