Отново е сезонът не само на сенната хрема, но и на кърлежите. А на нас ни се иска да прекарваме максимално време навън и сред природата, въпреки тези заплахи. Затова е добре да знаем как да реагираме в непредвидени ситуации, за да избегнем неприятни последствия.
Кърлежите са сред опасните насекоми, с които може да имаме близка среща, защото пренасят редица опасни заболявания - като лаймска болест, марсилска треска и ку-треска. За да се разболеем, трябва да имаме лошия късмет да ни ухапе инфектиран с тях представител на вида и да ни пренесе въпросната зараза.
А за да не се стига дотам, най-важна е превенцията - носене на дълги дрехи, избягване на неокосени тревни площи и използване на продукти, които ни защитават от вредителите. Важно е и редовно да преглеждаме частите от тялото, които най-често са нападнати - окосмената част на главата, около и в ушите подмишниците, сгъвките на коленете, слабините, пъпа, около кръста.
Ако обаче все пак не успеем да се опазим от тях, защото могат да бъдат много хитри и ловки, трябва да знаем какво да правим, ако ни ухапе кърлеж. Това най-често става напълно неусетно и разбираме чак след като видим как се е забил в кожата ни. Докато се храни с кръвта ни, той се издува и става все по-забележим.
Източник: iStock
Първото и най-важно е кърлежът да се извади максимално бързо. Най-често заразяването с лаймска болест например става ако той е престоял в тялото на реципиента поне 36 часа. А понякога може и в продължение на две седмици да остане закрепен, ако не забележим.
Никога не бива да пипаме кърлежа с голи ръце. Ако се е забил съвсем леко, може да го махнем и с ръка, но задължително с ръкавица. Преди това е добре да го снимаме отблизо, за да го покажем след това на медицински лице, ако е необходимо.
За отстраняването му ще са ни нужни остри пинсети. Захващаме го максимално близо до кожата и дърпаме с рязко движение. Не въртим, за да не разделим тялото му. Ако това се случи, трябва да премахнем и останалото. Следващата стъпка е щателна дезинфекция на мястото на ухапване с нещо подръчно - дезинфектант, одеколон или друг продукт, съдържащ алкохол, съветват от столичната РЗИ.
Източник: iStock
В случай, че не мислим, че ще се справим със задачата или наистина не успеем, трябва максимално бързо да посетим медицинско заведение, където ще извършат процедурата. При възможност кърлежът се дава за изследване, за да се установи дали е заразен с някоя от изброените болести. Добре е да се уведоми и личният лекар за случилото се.
А в период от 30 дни след ухапването е важно да наблюдаваме за симптоми като зачервяване и болка на мястото на ухапване или температура, главоболие, ставни болки, обриви по тялото. Те може да са знак, че сме се заразили и е добре да се направят съответните изследвания. Разбира се, може да бъде и просто съвпадение или причината за тях да е друга, но по-добре да не рискуваме и да потърсим лекарска помощ. В някои случаи се препоръчва и антибиотична профилактика.
Понякога ухапването от кърлеж може да предизвика и алергична реакция. Симптомите за това са болка или подуване на мястото на ухапване, обрив и усещане за парене, поява на мехури и дори затруднено дишане в някои по-тежки случаи. Ако знаем, че сме алергични, по-добре да не рискуваме само да го премахваме, защото така можем да влошим състоянието си, съветват от Healthline.
